Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 14

Откъм кухненската врата се разнесе драскане на нокти, после Слепеца започна да лае.

— Никога не е понасял този мотоциклет! — извика Бет, опитвайки се да надвие грохота на двигателя.

— Защо? — широко се усмихна Мейс. — Звукът е чудесен!

Бет вече беше натиснала копчето за автоматично отваряне на гаражната врата. Само след секунда дукатито излетя с рев в чистия утринен въздух, оставяйки характерния си подпис върху циментовия под на гаража.

Охраната така и не успя да отмести подвижните бариери. Мейс ловко ги заобиколи, навеждайки спортната машина на сантиметри от земята. Двигателят реагира безупречно, сякаш отдавна се беше превърнал в неразделна част от нея. От италианските ауспуси се проточи дълга диря синкав дим.

Униформените охранители се почесаха по главите и отправиха въпросителни погледи към шефката. Тя вдигна чашата си с кафе в шеговит тост, след което се прибра. Но за всеки случай остави гаража отворен. Преди четири години се беше разделила с една врата, защото малката й сестричка нямаше търпение да изчака действието на автоматиката. А Бет нямаше никакво намерение да повтаря грешката си.

7

Мейс знаеше, че във Вашингтон има квартали, където човек може се чувства спокоен и сигурен като в неделя следобед пред методистката църква в центъра на някое градче в Южен Канзас. Но имаше и такива, само на една пряка встрани, където е най-добре да носиш бронежилетка. А тя предпочиташе да бъде именно там — да се изправи срещу куршумите, а не да бяга от тях. Също като сестра си.

Когато се отвори свободно място в Отдела за борба с наркотиците и за специални разследвания, Мейс изпълняваше поредната си оперативна задача, но въпреки това не пропусна да подаде молба. Притежаваше отлична атестация за извършени арести, никога не беше закъснявала или отсъствала от работа. Ръководството беше впечатлено и не се поколеба да я назначи. До този момент беше работила в Мобилната група за борба с порока, по-късно преименувана на Отряд за специални задачи, което не звучеше особено впечатляващо.

Мейс започна новата работа като цивилен агент за бързи операции, което в най-общи линии означаваше, че трябва да обикаля района и да арестува всеки наркодилър, който попаднеше пред очите й. В някои части на Вашингтон те бяха толкова много, че нямаше как да ги пропусне. Възпираше я единствено обемът на докладите, които трябваше да пише, а също и явяванията й в съда.

Тя преследваше най-безмилостно уличните дилъри, които правеха по два бона на ден от ръчната продажба на дрога. Разбира се, те бяха дребни риби, но в много случаи убиваха хора. След тях идваха „люспите“, които предлагаха както единични дози, така и билети за нелегалната лотария. Те държаха в шепа или доза, или билет, а движението на ръката беше практически едно и също. В района на Мейс се продаваха много билети. Не след дълго тя се усъвършенства дотам, че само от помръдването на показалеца на съответната „люспа“ познаваше какво крие в шепата си. По-късно я прехвърлиха като агент под прикритие в Шести и Седми район — истинския ад на дрогата и убийствата. Там започнаха и проблемите й, които в крайна сметка отнеха две години от живота й.