Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 10

Но Рой така и не стигна до него.

Вместо това успя да подхване женското тяло, което се изтърколи от хладилника.

5

Пътуваха в черен седан, следван от джипа на охраната. Мейс погледна към по-голямата си сестра Елизабет, наричана Бет от приятелите и някои колеги. Но за повечето хора тя беше просто „шефката“.

После се обърна и погледна джипа зад тях.

— Защо ни следват?

— Няма специални причини.

— А ти защо дойде тази вечер?

Бет Пери докосна рамото на униформения шофьор.

— Пусни малко музика, Кийт — рече тя. — Не искам да заспиш на волана. По тези пътища като нищо ще излетим в някое дере.

— Слушам, шефке — кимна шофьорът и включи радиото.

Купето се изпълни от дрезгавия глас на Ким Карнис, която пееше „Очите на Бети Дейвис“. Бет се облегна назад, изтананика няколко строфи и каза на сестра си:

— По този начин избягнахме репортерите. Добре знаеш, че още от самото начало имам очи и уши в този затвор. И реших да ги използвам по най-благоприятния за теб начин.

— Сега разбирам защо се отдръпна онази крава.

— Имаш предвид Хуанита?

— Имам предвид кравата.

— Прецених, че ще направят опит да ти връчат прощален подарък — понижи глас Бет. — Затова дойдох по-рано.

Мейс се ядоса от факта, че шефката на полицията шепне на фона на включеното радио в собствената си кола, но разбираше защо го прави. Уши имаше навсякъде. При поста на сестра й нещата не опираха до предпазливост, а до политика.

— Как уреди да ме пуснат два дни по-рано?

— Намаление на присъдата за добро поведение. Така си спечели цели четирийсет и осем часа свобода.

— Не е голямо постижение за двете години, прекарани зад решетките.

— Наистина не е — усмихна се Бет и я потупа по ръката. — Честно казано, дори това не съм очаквала от теб.

— Къде ме водиш?

— Първо у дома. Имам място колкото щеш. Разводът ми приключи преди шест месеца и Тед отдавна се изнесе.

Осемгодишният брак на сестра й с Тед Бланкъншип започна да се руши още преди Мейс да влезе в затвора. И завърши без деца, със съпруг, който я мразеше главно защото беше по-умна и по-преуспяваща от него.

— Надявам се, че моята присъда не е допринесла за това — обади се Мейс.

— Допринесе единствено лошата ми преценка за мъжете — поклати глава шефката. — По тази причина отново съм Бет Пери.

— Как е мама?

— Още е омъжена за онази торба с пари и продължава да е същата досадница.

— Нито веднъж не дойде да ме види, дори един ред не ми написа — въздъхна Мейс.

— Забрави, сестричке. Тя си е такава, не можем да я променим.

— Какво стана с апартамента ми?

Бет извърна глава към прозореца. Отражението й в стъклото беше намръщено.

— Плащах ипотеката, докато можех, но разводът се отрази зле на доходите ми. Осъдиха ме да плащам издръжка на Тед. Решението уж трябваше да бъде конфиденциално, но медиите бързо се добраха до него.

— Мразя медиите! Между другото, винаги съм мразила и Тед…

— Както и да е — промърмори Бет. — Преди четири месеца банката го обяви за продан.

— Без да ме уведомят? Как е възможно?

— Преди да те вкарат в затвора, ти ме упълномощи да ти движа нещата. Затова уведомиха мен.