Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 13

— Знам, че изглеждам жалка — промълви тя.

Дългите пръсти на Бет хванаха китката й.

— Не мога да ти опиша колко се радвам, че всичко свърши и отново си тук, до мен…

Гласът й секна, очите й се насълзиха. А тези очи бяха видели най-лошото, което градът можеше да предложи. Подобно на Мейс, и тя беше започнала кариерата си в най-опасните квартали на Вашингтон — напълно непознати на туристите, с изключение на онези от тях, на които животът им е омръзнал.

Шефката скочи и отиде до плота, за да си налее още кафе. Остана там за малко, насочила поглед към миниатюрния заден двор, докато възвърне самообладанието си. Мейс отново започна да се храни.

— Спомена, че си ми подготвила някаква изненада — подхвърли между хапките тя.

— Ела, ще ти я покажа — кимна Бет, доволна от смяната на темата.

Отключи вратата, свързваща къщата с гаража, и чукна с лакът електрическия ключ. Широкото помещение беше разделено на две. В едната част беше паркиран черен джип чероки, но широката усмивка на Мейс беше предизвикана от возилото, което заемаше другата част.

Яркочервен мотоциклет „Дукати Спорт 1000“ — единственото нещо, за което бе пръснала пари, без да мисли. Беше го купила на смешно ниска цена от едно дебело ченге, което се беше сдобило с него по време на своята криза на средната възраст, но така и не беше посмяло да го възседне.

Тя коленичи и плъзна длан по предната вилка „Марцоки“, изработена от матиран алуминий. После пръстите й докоснаха амортисьорите „Закс“, неведнъж омекотявали тръскането по неравни терени, докато преследваше бандити. Задната част на мотоциклета имаше подвижен капак, който му придаваше аеродинамична форма, а под него се криеше допълнителна седалка, превръщаща го в двуместен. Но Мейс предпочиташе да кара сама. Дукатито беше оборудвано с шестстепенна скоростна кутия, пълен инжекцион „Марели“ и четирицилиндров двигател, който развиваше мощност от почти сто конски сили при осем хиляди оборота в минута. Мейс го беше задържала далеч по-дълго от мъжете, с които бе имала връзка, защото любовта й към тази машина беше много по-силна.

— Как са го пропуснали кредиторите ми? — вдигна глава тя.

— Нищо не са пропуснали. Просто го прехвърлих на мое име като част от хонорара за административните услуги, които ми дължиш. — В ръката на Бет се появи ключ. — Валидността на книжката ти не е изтекла, нали?

— Дори да е изтекла, не можеш да ми попречиш да го възседна! — възбудено отвърна Мейс.

— Хубав отговор пред началник на полицията, който се е клел да спазва закона — поклати глава Бет.

— Хайде, чао! — каза Мейс и нахлупи каската.

— Хей, чакай малко!

Тя се обърна точно навреме, за да види как Бет й подхвърля черното кожено яке, което й беше купила малко след като се сдоби с мотоциклета.

Облече го. Беше й леко отесняло в раменете, но въпреки това се почувства прекрасно. Вероятно защото раменете и останалата част от тялото й най-сетне бяха свободни. Тя натисна бутона на стартера.