Читать «Карти на масата» онлайн - страница 96

— Проклет звънец — каза тя. — Правят го нарочно. Сигурно е някой колет. Или пък телеграма.

Тя бавно се насочи към входната врата.

Там стояха двама господа — един дребен чужденец и един същински англичанин, едър и здрав. Тя си спомни, че беше виждала последния преди.

— Госпожица Мередит у дома си ли е? — попита едрият.

Прислужницата поклати глава.

— Току-що излезе.

— Така ли? Накъде отиде? Не сме я срещали.

Госпожа Астуел, която скришом изучаваше удивителните мустаци на другия господин и беше на път да заключи, че едва ли тези двамата са приятели, благоволи да даде допълнителна информация:

— Отидоха на реката.

Другият господин се намеси:

— А госпожица Доус?

— Отидоха и двете.

— А, благодаря — каза Батъл. — Откъде се минаваше за реката?

— Първо наляво, надолу по алеята — бързо отговори тя. — Като стигнете до пътеката, тръгвате надясно. Чух ги да казват, че отиват натам — добави. — Няма и четвърт час. Скоро ще ги настигнете.

„Чудя се — каза тя на себе си, докато неохотно затваряше вратата, гледайки любопитно отдалечаващите се гърбове — що за птици сте вие? Нещо не мога да ви разбера.“

Госпожа Астуел се завърна при мивката, а Батъл и Поаро поеха наляво по алеята, която скоро ги изведе на крайречната пътека.

Поаро настояваше да побързат, докато комисарят го наблюдаваше с любопитство.

— Какво има, мосю Поаро? Доста сте се разбързали.

— Така е. Тревожа се, приятелю.

— Нещо конкретно?

Той тръсна глава.

— Не. Но съществуват някои възможности. Човек никога не може да е сигурен…

— Нещо ви е влязло в ума — каза Батъл. — Настояхте веднага да дойдем тук, без да губим време, и, честна дума, накарахте Търнър да понастъпи газта! От какво се боите? Момичето няма какво повече да прави.

Поаро замълча.

— От какво се боите? — повтори Батъл въпроса си.

— От какво се бои човек в такива случаи?

Комисарят кимна.

— Прав сте. Чудя се…

— Какво се чудите, приятелю?

Батъл изрече бавно:

— Чудя се дали Ан Мередит знае, че приятелката й е казала на госпожа Оливър един определен факт.

Поаро кимна и настоя:

— Да побързаме, приятелю.

Те ускориха крачка. На реката не се виждаше никаква лодка, но щом преминаха един завой, Поаро се закова на място. Зоркият поглед на Батъл също забеляза фигурата.

— Майор Деспард — каза той.

Деспард беше на около сто и петдесет метра пред тях и вървеше по брега на реката.

Малко по-надолу се виждаха двете момичета в една плоскодънна лодка. Рода гребеше, а Ан се беше излегнала и се смееше. Нито една от двете не гледаше към брега.

И точно в този момент се случи нещо. Ан протегна ръка, Рода политна, падна зад борда, отчаяно сграбчи ръкава на Ан, лодката се заклати, преобърна се и двете се озоваха във водата.

— Видяхте ли? — извика Батъл и хукна. — Малката Мередит я хвана за глезена и я събори. Боже господи, това е четвъртото й убийство!

И двамата тичаха. Пред тях обаче имаше друг. Стана ясно, че нито едно от момичетата не умееше да плува, но Деспард, озовал се най-близо до мястото, скочи във водата и загреба към тях.