Читать «Карти на масата» онлайн - страница 98

В гостната на Поаро ги посрещна госпожа Оливър, която правеше компания на доктор Робъртс. Двамата пиеха шери. Ариадни Оливър беше с една от новите си спортни шапки и кадифена рокля с фльонга отпред, върху която имаше огризка от ябълка.

— Заповядайте, заповядайте — прояви гостоприемството си тя, сякаш се намираше у дома си. — Веднага щом ми се обадихте по телефона, аз позвъних на доктор Робъртс и дойдохме тук. Всичките му пациенти са на смъртно легло, но на него не му пука. Всъщност може вече да се оправят в момента. Ние обаче искаме да чуем новините.

— Да, наистина, всичко ми е като в мъгла — обади се Робъртс.

— Eh bien — каза Поаро. — Случаят е приключен. Убиецът на господин Шейтана най-сетне е открит.

— Така ми каза и госпожа Оливър. Тази малка хубостница Ан Мередит. Не мога да го повярвам. Просто невероятно — тя да убие.

— Убивала е и още как — каза Батъл. — Три убийства, при това на път е било и четвърто.

— Изумително! — измърмори Робъртс.

— Ни най-малко — каза госпожа Оливър. — Най-малко вероятната личност. Явно и в живота става като в книгите.

— Удивителен ден — изрече лекарят. — Първо писмото на госпожа Лоримър. Предполагам, че е било подправено, нали?

— Точно така. Фалшиво писмо в три екземпляра.

— Значи е написала едно и до себе си?

— Естествено, фалшификацията е била доста сполучлива. Не би заблудила експерт, разбира се, но пък не се е очаквало да ги гледа специалист, нали? Всички факти са сочели, че госпожа Лоримър се е самоубила.

— Извинете ме за любопитството, мосю Поаро, но какво ви накара да заподозрете, че не е било самоубийство?

— Кратък разговор, който имах с прислужницата от Чейни Лейн.

— И тя ви каза за посещението на Ан Мередит?

— Да, но това между другото. Освен това вече бях стигнал до определени изводи относно личността на човека, убил господин Шейтана. И тази личност не беше госпожа Лоримър.

— Защо заподозряхте Ан Мередит?

Той вдигна ръка.

— Минутка само. Оставете ме да ви представя нещата така, както ги виждам аз. Ще използвам метода на елиминирането. Шейтана не е бил убит от госпожа Лоримър, нито от майор Деспард, нито пък, колкото и странно да ви се стори, от Ан Мередит… — Той се наведе напред и замърка като на котка: — Виждате ли, доктор Робъртс, убиецът на господин Шейтана сте вие; вие убихте и госпожа Лоримър…

Настъпилата тишина продължи поне три минути. После Робъртс се изсмя доста заплашително.

— Вие с всичкия ли сте, мосю Поаро? Не съм убивал Шейтана, а не бих могъл да убия и госпожа Лоримър. Драги ми Батъл — обърна се той към комисаря от Скотланд Ярд, — нима и вие сте на това мнение?

— По-добре изслушайте мосю Поаро — тихо каза той.

Детективът започна:

— Макар и да знаех, че само вие сте могли да убиете Шейтана, трябва да призная, че не беше лесно да се докаже. Но случаят с госпожа Лоримър е доста по-различен. — Той се наведе напред. — Тук не става въпрос дали аз зная, защото нещата стоят много по-просто — имаме свидетел, който ви е видял.

Робъртс притихна. Очите му заблестяха и той изсъска: