Читать «Карти на масата» онлайн - страница 97

— Mon Dieu, става интересно — извика Поаро. Той сграбчи Батъл за ръката. — Коя от двете ще спаси първа?

Двете девойки не бяха една до друга — разделяха ги около десет метра вода. Деспард плуваше мощно към тях, ръцете му загребваха ритмично. Насочваше се право към Рода.

На свой ред Батъл достигна най-близкото място на брега и скочи. Деспард току-що бе извадил Рода на брега. Той я просна на земята и скочи отново, насочвайки се към мястото, където Ан току-що бе потънала под водата.

— Внимавайте! — извика Батъл. — Водорасли!

Двамата стигнаха до мястото почти едновременно, но Ан вече бе потънала.

Най-сетне успяха да я извадят на повърхността и заедно я измъкнаха на брега.

Поаро се грижеше за Рода. Тя вече седеше изправена и постепенно се съвземаше.

Деспард и Батъл положиха Ан на земята.

— Изкуствено дишане — каза Батъл. — Единственото спасение. Но се боя, че е късно.

Той се залови за работа. Поаро стоеше до него, готов да го отмени. Деспард приклекна до Рода.

— Добре ли сте? — дрезгаво попита.

Тя бавно произнесе:

— Вие ме спасихте. Вие ме спасихте… — Протегна ръце към него и когато той ги пое, тя внезапно избухна в сълзи.

Той каза:

— Рода…

Ръцете им се сплетоха…

Изведнъж пред очите му изплува странно видение — на африканската джунгла, а Рода, весела и бодра, беше до него…

Трийсета глава

Убийство

— Да не искате да кажете — попита Рода недоверчиво, — че Ан нарочно ме е бутнала? Зная, че изглеждаше така, но тя знае, че не мога да плувам. Дали е било нарочно?

— Беше съвсем нарочно — отговори Поаро.

Колата им се движеше през покрайнините на Лондон.

— Но защо?

Детективът помълча минута-две. Мислеше си, че знае един от мотивите, накарали Ан да постъпи така, и този мотив в момента седеше до Рода.

Комисарят се изкашля.

— Ще трябва да се приготвите, госпожице Доус, за една неприятна новина. Госпожа Бенсън, при която е живяла вашата приятелка, не е починала в резултат на нещастен случай — поне имаме основания да мислим обратното.

— Какво искате да кажете?

— Ние смятаме — обади се Поаро, — че Ан Мередит е разменила шишетата.

— О, не! Това е ужасно! Това е невъзможно! Ан? Но защо ще го прави?

— Имала е причини — отвърна Батъл. — Но по-важното в случая е това, че според госпожица Мередит вие сте били единственият човек, който би могъл да ни каже нещо по въпроса. Предполагам не сте й казали, че сте го споменали на госпожа Оливър?

Рода отговори:

— Не. Мислех, че ще ми се разсърди.

— Сигурно. При това щеше да ви се разсърди страшно много — мрачно изрече Батъл. — Но е мислела, че единствената опасност може да дойде от вас, затова е решила да… да ви елиминира.

— Да ме елиминира? Мен? О, колко жестоко! Не може всичко това да е вярно!

— Е, сега тя е мъртва — каза Батъл — и можем да оставим нещата така. Но не ви е била добра приятелка, госпожице Доус, и това си е самата истина.

Колата спря пред една врата.

— Ще се отбием при мосю Поаро — рече комисарят — и ще поговорим за това.