Читать «Карти на масата» онлайн - страница 95

— Така ли?

Ан подскочи при това леко колебание в гласа на Рода.

— Защо, кой друг знае?

— Ами всички в Коумейкър — отвърна тя след кратка пауза.

— О, там ли! — Ан сви рамене. — Че как комисарят ще срещне някого от Коумейкър? Ще бъде твърде голямо съвпадение.

— Но такива съвпадения се случват.

— Рода, какво си се захванала с това? Не спираш да дърдориш.

— Много съжалявам, скъпа. Но нали знаеш какво може да си помислят в полицията, ако сметнат, че укриваш нещо.

— Няма да узнаят нищо. Кой ще им каже? Знаеш го само ти, никой друг.

Казваше тези думи за втори път. Гласът й леко се промени — в него се появи някаква странна, като че ли пресметлива нотка.

— Колко забавно ще бъде, ако се появи майор Деспард — каза Рода.

— Какво? О, да.

— Ан, той наистина е хубав. Ако не го искаш, моля ти се, дай го на мен!

— Не ставай смешна, Рода. Той не дава и пет пари за мен.

— Защо тогава непрекъснато ни посещава? Защото си пада по теб. Ти си точно типът нещастна девойка, която той ще иска да избави от премеждията. Изглеждаш толкова привлекателно безпомощна, Ан.

— Той се държи еднакво мило и с двете ни.

— Просто защото така е възпитан. Но ако не го искаш, мога аз да го утеша — нали съм ти приятелка? Ще успокоя разбитото му сърце и прочие, и прочие, докато накрая го имам. Кой знае? — заключи Рода по не много елегантен начин.

— Сигурна съм, че няма да срещнеш никакви проблеми с него, мила — засмя се Ан.

— Той има такъв прекрасен тил — въздъхна Рода. — Медночервен и мускулест.

— Скъпа, трябва ли да бъдеш толкова глупаво сантиментална?

— Харесваш ли го, Ан?

— Да, доста.

— О, колко сме самодоволни! Струва ми се, че той ме харесва малко — не колкото теб, но все пак не е без нищо.

— О, той наистина те харесва.

В гласа й отново прозвуча необичайна нотка, но приятелката й не я забеляза.

— Кога пристига нашият детектив? — попита тя.

— В дванайсет — отвърна Ан. Тя помълча известно време, а после добави: — Сега е едва десет и половина. Хайде да отидем до реката.

— Но… но Деспард не спомена ли, че може да намине към единайсет?

— Защо да го чакаме? Ще кажем на госпожа Астуел къде сме и той може да ни намери на реката.

— Всъщност не бива да се даваме евтино, скъпа, както винаги казваше майка ми! — засмя се Рода. — Хайде тогава.

Тя излезе през градинската врата. Ан я последва.

Десет минути по-късно майор Деспард пристигна в Уендън Котидж. Знаеше, че е подранил, затова малко се изненада, когато разбра, че и двете момичета са излезли.

Той прекоси градината и поляната и зави надясно покрай реката.

Вместо да се заеме веднага със сутрешните си задължения, госпожа Астуел остана загледана след него минута-две.

„Коя ли от двете му е на сърцето? — запита се тя. — Май че е госпожица Ан, но не съм сигурна. Не можеш много разбра от лицето му. Еднакво любезен е и с двете. А може и двете да си падат по него. Ако е тъй, няма дълго да останат приятелки. Най-сигурният начин да се разделят две приятелки е, когато се появи някой господин.“

Приятно развълнувана от вероятността да спомогне за разцъфтяването на една любов, госпожа Астуел влезе вътре, за да измие чиниите от закуската, когато на вратата се позвъни отново.