Читать «Карти на масата» онлайн - страница 76

Детективът замълча.

— Отлично съзнавам, че едва ли мога да си припиша някакви заслуги по този начин, но ще кажа истината, защото това с единственото, което може да се направи на този етап. А дали ще ми повярвате или не — това си е ваша работа. Не разполагам с никакви доказателства, които да подкрепят думите ми.

Той помълча около минута, а след това продължи:

— Аз организирах пътуването на семейство Лъксмор. Той беше възрастен симпатяга, малко луд на тема лишеи, растения и други подобни. Тя… ъ-ъ-ъ… но вие вече я видяхте сам. Пътуването беше кошмарно. Никак не ми пука за жената, дори малко ми беше неприятна. Беше от жените, които винаги ме карат да се притеснявам. Първите две седмици минаха добре. След това всички прекарахме треска. С нея се отървахме леко, но старият Лъксмор доста позагази. Една нощ — сега слушайте внимателно — седях пред палатката. Изведнъж видях Лъксмор да върви към храсталаците край реката. Беше изпаднал в делириум и не знаеше какво върши. Още миг и щеше да падне в реката, а паднеше ли там, с него беше свършено. Няма спасение. Нямаше време да хукна към него — оставаше само едно. Както обикновено, пушката ми беше до мен. Грабнах я. Стрелям доста точно и бях сигурен, че ще мога да го сваля на земята с изстрел в крака. И тогава, точно когато натисках спусъка, тази идиотка се хвърли отнякъде върху мен и закрещя: „Не стреляй! За бога, не стреляй!“ Бутна ме леко по ръката в момента на изстрела, но това беше достатъчно, за да го улуча в гърба и да го оставя на място! Уверявам ви, че беше ужасно. А тази кошмарна жена още не беше разбрала какво направи. Вместо да осъзнае, че е отговорна за смъртта на съпруга си, тя непоколебимо вярваше, че съм го застрелял съвсем хладнокръвно заради любовта си към нея, моля ви! Последва ужасна сцена — тя настояваше да кажем, че е починал от треска. Съжалих я, особено като видях, че не разбира какво е направила. Но ако истината излезеше наяве, щеше да й се наложи да го разбере! А после и непоклатимата й увереност, че съм бил влюбен в нея до полуда, ме поразмекна. Щеше да настане пълна бъркотия, ако тръгнеше да обяснява за случилото се. Накрая, отчасти и заради малко спокойствие, се съгласих с нея. В края на краищата нямаше голямо значение — треска или злополука. А и не исках да й причиня куп неприятности, независимо че беше пълна глупачка. На другия ден оповестих, че професорът е починал от треска, и го погребахме. Носачите разбраха всичко, но ми бяха верни и знаех, че при нужда щяха да потвърдят думите ми. Погребахме стария Лъксмор и се върнахме в цивилизования свят. Оттогава се старая да не попадам на тази жена. — Той замълча, а после добави тихо: — Това е моята история, мосю Поаро.

— Значи тази злополука е имал предвид господин Шейтана онази вечер, или поне вие така сте помислили? — попита детективът.

Деспард кимна.

— Сигурно я е научил от госпожа Лъксмор. Не е трудно да се изкопчи нещо от нея, а тази история сигурно му се е сторила забавна.

— Тази история е можело да се окаже опасна за вас — в ръцете на човек като Шейтана.