Читать «Карти на масата» онлайн - страница 75

Тананикайки си тази отдавна забравена мелодийка, Поаро влезе в един скъп магазин, посветен главно на дрехи и предмети за разкрасяване на дами, и се отправи към щанда за чорапи.

Като подбра една симпатична и не толкова високомерна госпожица, той оповести желанието си.

— Копринени чорапи? О, да, имаме отлична колекция. Гарантирана чиста коприна.

Детективът ги отхвърли с жест и отново се впусна в обяснения.

— Френски копринени чорапи? Нали знаете, че са по-скъпи заради митото?

Веднага се появи купчина нови кутии.

— Чудесно, мадмоазел, само че аз имах предвид нещо по-фино.

— Мрежата им е номер сто. Разбира се, имаме и с още по-фина мрежа, но се боя, че един чифт струва трийсет и пет шилинга. И никак не са трайни. Просто са като паяжина.

— C’est ca. C’est ca, exactement¹⁵.

Този път младата продавачка се забави малко повече. Най-сетне се завърна и каза:

— Страхувам се, че в действителност са по трийсет и седем шилинга за чифт. Но пък са красиви, нали?

Тя внимателно ги извади от прозрачния плик — чорапите наистина приличаха на фина паяжина.

— Enfin — точно това исках!

— Прекрасни са, нали? Колко чифта, сър?

— Искам… момент да помисля… деветнайсет.

Девойката едва не се строполи зад щанда, като се задържа изправена единствено благодарение на продължителното обучение да се отнася любезно с клиентите.

— За две дузини правим намаление — изрече тя едва чуто.

— Не, искам деветнайсет чифта. И бих желал леко да се различават по цвят.

Тя послушно ги подреди, опакова ги и приготви сметката.

Щом Поаро си тръгна, другото момиче зад щанда каза:

— Коя ли е щастливката? Сигурно е някой стар мръсник. Е, поне тя скубе както му се полага. Божичко, чорапи по трийсет и седем шилинга!

Без да съзнава колко бе паднал в очите на младите продавачки, Поаро крачеше към дома си.

Половин час след като се прибра, на вратата се позвъни. Няколко минути по-късно в стаята влезе майор Деспард. Беше очевидно, че трудно сдържа гнева си.

— Защо, по дяволите, сте ходили при госпожа Лъксмор? — попита гой.

Поаро се усмихна.

— Виждате ли, прииска ми се да узная истината около смъртта на професор Лъксмор.

— Истината? Да не би да мислите, че тази жена е способна да ви каже истината за каквото и да било? — ядосано попита Деспард.

— Eh, bien, не отричам, че подобна мисъл наистина ми мина през ума — отвърна детективът.

— Дано да е така. Тази жена не е с всичкия си.

— Не сте прав. Тя просто е една романтичка — възрази Поаро.

— Романтичка! Тя е една долна лъжкиня. Понякога ми се струва, че сама си вярва на лъжите.

— Твърде е възможно.

— Ужасна жена. Беше истински ад с нея там.

— На това също мога да повярвам.

Деспард се тръшна на един стол.

— Слушайте, мосю Поаро, сега ще чуете истината.

— Искате да кажете, че ще науча вашата версия на тази история?

— Моята версия — това е истината.