Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 93

— О, не! — изстена Флинт.

— Този път не се налага да газим. Вижте! — Ривъруайнд посочи руините, между които имаше и един обелиск, паднал или издърпан така, че да образува мост над черната вода.

— Аз ще мина пръв. — Тас пъргаво се покачи върху продълговатия камък и възкликна: — Я, тук пише нещо. Има някакви руни.

— Трябва да ги видя! — прошепна Райстлин, мина отпред и даде заповед на жезъла си: — Ширак!

— Побързай! — изръмжа Стърм. — Току-що съобщи на всичко живо в радиус от двайсет километра къде се намираме.

Райстлин не му обърна внимание, поднесе жезъла си към паяжинообразните руни и започна да ги разучава.

Кендерът се наведе и опипа руните с ръка.

— Какво пише, Райстлин? Можеш ли да го прочетеш? Мисля, че са доста стари.

— Да, отпреди Катаклизма са. Тук пише: „Щедрите хора на великия град Ксак Тсарот ви поздравяват. Домът ни е възнаграден от боговете.“

-Ужасно — потръпна Карамон и огледа запуснатите руини.

— Боговете наистина са ги възнаградили подобаващо — изрече с цинична усмивка Райстлин и прошепна: — Дулак! — Светлината угасна и нощта им се стори още по-черна. — Хайде да тръгваме — подкани ги магьосникът. — Предназначението на това място сигурно е отбелязано и някъде другаде, освен на този обелиск.

След като минаха по импровизирания мост, попаднаха в непроходима джунгла. Отначало не видяха пътека, но Ривъруайнд проучи местността и я откри сред лианите и дърветата. Наведе се и я разгледа за следи. Когато се изправи, лицето му беше мрачно.

— Драконяни? — попита Танис.

— Да — отвърна уморено варваринът. — Много са и стъпките им водят право към града.

— Това ли е разрушеният град, където са ти дали жезъла?

— И където смъртта има черни криле — допълни Ривъруайнд, стисна очи и прокара ръка по лицето си, след което си пое дълбоко въздух. — Не мога да си спомня, но ме е страх. Не знам защо.

Танис докосна ръката му.

— Елфите имат пословица: „Само мъртвите не се страхуват от нищо.“ — И се изненада, когато Ривъруайнд стисна дланта му.

— Никога не съм познавал елфите. Моят народ не ги обича и казва, че не ги е грижа нито за Крин, нито за хората. Сега знам, че грешат. Радвам се, че те срещнах, Танис от Куалиност. Смятам те за свой приятел.

Полуелфът познаваше достатъчно добре начина на мислене на хората от Равнините, за да разбере, че Ривъруайнд току-що бе декларирал, че е готов да пожертва всичко за него, дори живота си. Клетвата в приятелство беше свещена за тях.

— Ти и Златна Луна също сте мои приятели.

Ривъруайнд погледна към нея. Тя се беше подпряла на жезъла си със сгърчено от болка и изтощение лице. Докато я гледаше, чертите му се отпуснаха, но гордостта надделя и той отново надяна непроницаемата си маска.

— Ксак Тсарот не е далеч, а тези следи са стари — каза студено магьосникът и се запъти напред. Не след дълго пътеката се превърна в павиран път.

— Улица! — възкликна Таселхоф.

— Предградията на Ксак Тсарот! — рече задъхано Райстлин.