Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 245

където сред море от звезди и слава

всемогъщият бог яви му се сам.

И заяви Паладин с висок, ясен глас,

че най-страшният избор на Хума се пада —

да се върне при тази, която гледа в захлас

или да спре драконите без милост и без пощада.

О, труден избор! Да стигнеш далеч — чак до края

и да се върнеш пак при насилието и при пепелта,

или да вземеш копието божествено в ръце,

но да загубиш завинаги сърцето си и любовта.

В Хума изкушението проговори

с подкупващия глас на Пустошта,

как притъмнялото небе ще се отвори

и Крин ще бъде разрушен от Черната луна.

И като сол във раната кървяща,

тъй ненадейно изборът го изгори,

потъна в унес и прогони всичко,

с надежда болката да заличи.

Ала яви се тя, божествено красива,

и тъжно му разказа през сълзи,

как този свят погубен си отива

и само копието може да го възроди.

И той избра — взе копието на боговете,

а по ръката му премина бяла светлина,

издигна го високо във небето,

и знаеше, че с него ще извърши чудеса.

На запад препускаше смело във мрака,

прелетя над полета и царства разрушени,

върху крилете на Сребърен дракон —

до Кулата на Висшите Посветени.

А в Крин властваше черното зло,

не дръзваше никой с такъв враг да се бори.

Погребали вяра във всичко добро,

примирени очакваха смърт и окови.

Началото на славен и неравен бой

той възвести със своя рог и се понесе,

на изток драконите запищяха с вой,

цял Крин следеше битката потресен.

Тогава изригна от мрака дълбок

силата черна — Кралицата на нощта

и повлече Хума надолу, той падна,

сякаш небето се срит в Пустошта.

до него с разкъсана сребърна кожа — жена.

Отчаяно своето име тя му мълвеше,

когато дойде Кралицата на нощта.

И спусна се стихията черна и зла.

Навсякъде из почернялата земя

запълзяха дълги сенки, лишени от цвят,

но в мрака най-сетне проникна светлина.

Тогава Хума събра сетни сили,

обрекъл всичко свято в свойта душа,

заби копието блестящо в плътта

и падна в прегръдката на смъртта.

Така прогони драконите черни

в Нищото — откъдето бяха дошли,

царствата заблестяха от слънце огрени

и на земята радостта се възроди.

И рицарите, опиянени от свободата,

неспособни да виждат и чуват от радост,

отнесоха Хума и копието в планината,

там, на същото място в онази дъбрава.

Последно сбогом там си взеха

и в този миг изчезнаха те — и Хума,

и копието, и неговите доспехи,

погълна ги сякаш планината велика.

И само нощем, когато луните изгреят,

сега вече са две — като мъж и жена,

проблясват сребърни сенки в червено

над селища и възродени царства.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2064

Издание:

ИК Ера & Co

Превод: Нели Мутафова

Художествено оформление: Камея