Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 91

— Хайде, Райст. — Карамон бе положил ръка около раменете на брат си. — Опитай да се надигнеш. Трябва да се махаме оттук. Как си?

— Както винаги — прошепна с горчивина Райстлин. — Помогни ми да стана. Чака… А сега ме остави поне за малко на мира. — Той се подпря па едно дърво и въпреки че трепереше, успя да се задържи изправен.

— Добре, Райст — обиди се Карамон и се отдръпна. Златна Луна изгледа с отвращение магьосника, спомняйки си безмерната скръб па брат му, когато той умираше. Тя им обърна гръб и зачака останалите, загледана в плътния дим.

Пръв се появи полуелфът, който тичаше толкова бързо, че не успя да спре навреме и се блъсна в Карамон. Воинът го задържа с огромните си ръце и го изправи на крака.

— Благодаря! — извини се останалият без дъх Танис и се наведе с ръце на коленете, за да се свести. — Къде са другите?

— Не сте ли заедно?

— Разделихме се. — Той си пое дълбоко дъх, но се закашля, когато димът влезе в дробовете му.

— Су Торак! — внезапно извика Златна Луна.

Двамата мъже се извърнаха едновременно и онемяха от гротескната картина, която изникна от непрогледния дим — към тях се носеше главата на дракон, изплезил раздвоен син език. Танис премигна, но в същия момент чу зад себе си звук, който едва не го накара панически да се покатери па първото дърво. Все пак успя да преодолее страха си и се обърна със свито сърце и вдигнат меч.

Райстлин се смееше!

Танис никога не го беше чувал да се смее, дори и като дете, и се помоли никога повече да не го чуе. Карамон гледаше брат си с почуда, а Златна Луна го наблюдаваше с ужас. Накрая ужасният звук затихна, но Райстлин продължи да се смее беззвучно. Златните му очи отразяваха обхванатия в пламъци лагер на драконяните.

Танис потръпна и се обърна. Чак сега видя, че Стърм и Ривъруайнд носеха главата, а пред тях припкаше Флинт, нахлупил драконянски шлем. Полуелфът изтича да ги посрещне.

— Какво става, в името на…

— Кендерът се заклещи в това и трябва да го извадим — прекъсна го Стърм. Двамата с Ривъруайнд сложиха главата на земята, дишайки тежко. Стърм изгледа смеещия се Райстлин. — Какво му става? Още ли е натровен?

— Не, добре е — отвърна Танис и коленичи, за да огледа главата на дракона.

— Жалко — измърмори Стърм и клекна до него.

— Тас, добре ли си? — извика полуелфът, повдигна огромната уста и надникна вътре.

— Стърм май ми отряза косата! — простена кендерът.

— Добре че не ти е отрязал главата! — изсумтя Флинт.

— Какво му пречи да излезе? — Ривъруайнд също се наведе да погледне.

— Не знам, по дяволите! — изруга Танис и се изправи. — Нищо не виждам от тоя проклет дим. Трябва да се махаме оттук! Драконяните много скоро ще се организират. Карамон, ела тук и опитай да откъснеш горната част.

Воинът застана пред камъшитената глава. Бръкна в двете очни кухини, затвори очи, пое си дълбоко въздух, изръмжа и задърпа. В първия момент не се получи нищо. Танис наблюдаваше как мускулите му се издуват и напрягат и лицето му се зачервява. Изведнъж дървото се разцепи с трясък и драконовата глава се разпадна. Карамон залитна назад от инерцията.