Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 95

— Махнете го оттам! — изкрещя Райстлин.

Танис се втурна към кендера. Страхът на магьосника и собственото му усещане, че става нещо ужасно, почти го парализираха. В същия момент земята под краката му се разлюля. Тас изпищя, когато древната стена се пропука и започна да се свлича под краката му. Той разбра, че ще падне в ужасната тъмница долу, и трескаво започна да шари с ръце, опитвайки се да се вкопчи в падащите камъни Танис тичаше отчаяно към него, но беше твърде далеч.

Ривъруайнд също чу вика на Райстлин, но се оказа по-близо до кладенеца. Сграбчи кендера за яката и го вдигна точно когато камъните и хоросанът се свлякоха в бездната.

Земята отново потрепери и от кладенеца изригна студен въздух, който разпръсна прах и сухи листа по площада.

— Бягайте! — опита се да изкрещи Танис, но се задави от смрадта, надигнала се от кладенеца.

Всички гледаха ужасени. Ривъруайнд пръв се съвзе.

— Златна Луна… — извика той и се огледа. Пусна Тас на земята и отново извика: — Златна Луна! — Изведнъж млъкна, защото от дълбините на кладенеца се разнесе пронизителен писък-толкова силен и пронизващ, че се забиваше право в мозъците им.

Звукът парализира Танис. Неспособен да помръдне, той едновременно видя Стърм с изваден меч да отстъпва назад, проблясващото метално лице на Райстлин, който крещеше нещо, и широко отворените удивени очи на Таселхоф, който продължавате да се взира в кладенеца. Стърм грабна кендера, прекоси площада тичешком и хукна към дърветата. Карамон помогна на немощния си брат и също потърси убежище.

Танис усещаше, че от кладенеца се надига някакво чудовищно зло, но не можеше да помръдне. Думите „бягай, глупако, бягай“ отекнаха в мозъка му.

Ривъруайнд продължаваше да стои до кладенеца, борейки се с все по-засилващия се страх, че Златна Луна я няма! Зает да спасява кендера от рухналата стена, не беше видял как бе влязла неразрушения храм. Той се огледа с див поглед и едва запази равновесие върху разлюляната земя. Пронизителният звук и тресящата се земя събудиха в съзнанието му злокобни и кошмарни спомени. „Смърт с черни криле.“ Изпоти се и потрепери, но се насили да съсредоточи мисълта си върху Златна Луна. Тя се нуждаеше от него. Знаеше, че привидното й безстрашие е маска, зад която крие страха, съмненията и несигурността си. На всяка цена трябваше да я намери.

Когато стената на кладенеца започна да се руши, той се отдръпна и зърна застиналия на място Танис, който крещеше нещо и му сочеше към храма. Ривъруайнд не го чу, тъй като пронизителният звук заглушаваше всичко, но разбра — Златна Луна беше там! Обърна се и се затича към храма, но изгуби равновесие и падна на колене. Танис се втурна след него.

В този миг ужасът се надигна от кладенеца — ужасът от трескавите му кошмари.

Това беше дракон.

Ривъруайнд затвори очи и не видя нищо повече.

Танис усети как кръвта се оттегля от тялото му и се почувства безсилен и безжизнен. Видя женски дракон, който се надигаше от кладенеца, и си помисли: „Колко е красива… колко е красива…“