Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 86

— Златна Луна намери това във врата му — каза той и му показа една стрела с пера, като я държеше много внимателно между палеца и показалеца си. Погледна магьосника без обич, но със съжаление. — Кой знае каква отрова изгаря тялото му.

— Ако жезълът беше у нас… — промълви жената.

— А той къде е?

— Там — посочи Стърм с кисела гримаса.

Танис погледна и видя зад множеството драконяни жезъла, който лежеше пред черния дракон, положен върху коженото одеяло на Златна Луна.

Хвана една от пръчките на клетката и я раздруса.

— Можем да се измъкнем. Карамон ще пречупи това като съчка.

— Дори Таселхоф щеше да го счупи, ако беше тук — отговори му Стърм. — А след това ни остава да се погрижим за няколкостотин от тези същества. Дракона не го броим.

— Добре. Не го вземай навътре. — Танис въздъхна. — Имаш ли представа какво е станало с Флинт и Тас?

— Ривъруайнд каза, че малко преди да попаднем на засадата, чул плясък, точно след като Тас изкрещя. Може да са имали късмет да скочат от дървото и да се скрият в блатото. Ако не… — Стърм не довърши. Танис затвори очи, защото светлината от огъня го дразнеше. Чувстваше се уморен — от битки, от убийства, от блатна кал. Копнееше да легне и да потъне в безпаметен сън. Той отвори очи и разтърси клетката. Един от пазачите се обърна и вдигна меча си.

— Говориш ли общия? — попита Танис на най-елементарната форма, използвана в Крин.

— Да, и то много по-добре от теб, елфска отрепко — изръмжа драконянинът. — Какво искаш?

— Един от нас е ранен с отровна стрела. Искаме да се погрижите за него. Дайте му противоотрова.

— Отровна стрела ли? — Драконянинът надникна в клетката. — А, онзи с магиите. — От гърлото му се изтръгна звук, наподобяващ смях. — Значи е болен. Ами да, отровата действа бързо. Не можем да позволим наоколо да се размотават магьосници. Опасни са дори в клетка. Но не се притеснявай. Няма да е сам. Вие ще го съпроводите много скоро. Всъщност дори ще му завиждате. Вашата смърт няма да е толкова бърза.

Драконянинът му обърна гръб и каза нещо на партньора си, сочейки с кривия си нокът клетката. Двамата се разсмяха с отблъскващи гърлени звуци. Танис потисна бушуващата си ярост и отново погледна Райстлин. Състоянието му бързо се влошаваше. Златна Луна опипа пулса му и поклати глава. Брат му изстена. Погледът му се спря върху двамата драконяни, които се смееха и разговаряха.

— Карамон, недей! — изкрещя Танис, но не успя да го спре. Огромният воин се хвърли към пазачите с вик на ранено животно. Бамбуковите пръти поддадоха и се разхвърчаха на трески, забивайки се в тялото му. Бесен от желание да убива, воинът изобщо не ги почувства. Полуелфът се хвърли отгоре му, но той се отърси с такава лекота, сякаш прогонваше досадна муха. — Карамон, глупако… — изръмжа Стърм и двамата с Ривъруайнд се хвърлиха върху него, но той отблъсна и тях.

Един от пазачите се извърна и вдигна меча си, но воинът го изби от ръката му и заби огромния си юмрук в лицето му. Съществото се строполи безчувствено на земята, но само след секунди шестима драконяни с лъкове и стрели обкръжиха Карамон.