Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 88

— Изчезвай оттук! Не можеш да помогнеш с нищо. Райстлин умира, а драконът…

— …е Таселхоф — прекъсна го джуджето.

— Какво? Я повтори!

— Драконът е Таселхоф. Танис изгуби дар-слово.

— Направен е от камъшит — обясни припряно джуджето. — Тас се промъкна отзад и надникна вътре. Той е кух! Всеки, който влезе вътре, може да размахва крилете му и да говори през една тръба. Предполагам, че така жреците държат тези гнусни същества в подчинение. Както и да е, Таселхоф в момента се прави на дракон, пляска с криле и заплашва да изяде Карамон.

Танис си пое дълбоко въздух.

— И какво предлагаш? Наоколо има стотици драконяни! Няма да им отнеме много време, за да разберат какво става.

— Идете при Карамон. Ти, Стърм и Ривъруайнд. Вземете оръжията си, торбите и жезъла. А аз ще помогна на Златна Луна да отнесем Райстлин в гората. Тас е наумил нещо. Просто бъдете готови.

Танис изстена.

— На мен още по-малко ми харесва — изръмжа джуджето. — Не съм много щастлив, че животът ми е в ръцете на някакъв плиткоумен кендер, но, в крайна сметка, той е драконът тук.

— Определено — изрече полуелфът и хвърли един поглед към чудовището, което надаваше вой, пляскаше с криле и подскачаше напред-назад пред смаяните драконяни.

Той отведе Стърм и Ривъруайнд при Златна Луна, която през цялото време стоеше до Райстлин. Обясни им ситуацията и рицарят го изгледа така, сякаш бе по-луд и от магьосника. Ривъруайнд само поклати глава.

— Ако имате по-добър план, кажете го — завърши Танис. Двамата погледнаха първо дракона, после него и едновременно свиха рамене.

— Златна Луна да тръгва с джуджето — разпореди Ривъруайнд.

Жената понечи да възрази, но варваринът я изгледа с безизразно лице и тя преглътна протеста си.

— Моля ви, милейди, останете с Райстлин — намеси се Стърм. — Ние ще донесем вашия жезъл.

— Само побързайте — отрони тя с побелели устни. — Той наистина е на ръба на смъртта.

— Ще побързаме. Имам чувството, че само да започнем, всичко ще се развие мълниеносно! — Стърм я потупа по ръката.

Ривъруайнд продължаваше да гледа Златна Луна. Понечи да каже нещо, но поклати раздразнено глава, обърна се и застана до Танис. Стърм се присъедини към тях и тримата започнаха да се промъкват между драконяните.

Карамон вдигна меча си и той проблесна от пламъците на огъня. Драконът побесня и съществата се отдръпнаха назад, вдигнали щитове пред лицата си. Искрите, понесени от криле-те на дракона, подпалиха някои от бамбуковите колиби, но драконяните изобщо не забелязаха, жадни за кръв. Чудовището започна да вие и Карамон усети как устата му пресъхва, а стомахът му става на топка. За пръв път влизаше в битка без брат си и от тази мисъл сърцето му се сви от болка. Тъкмо се канеше да се нахвърли върху чудовището, когато, сякаш от нищото, изникнаха Танис, Стърм и Ривъруайнд.

— Ние няма да оставим приятеля си сам в смъртта! — изкрещя предизвикателно полуелфът. Драконяните изпаднаха във възторг, предвкусвайки представлението.

— Махайте се! — изръмжа Карамон и очите му се насълзиха. — Това е моя битка.

— Млъкни и слушай! — заповяда Танис. — Стърм, вземи мечовете ни, а ти, Ривъруайнд, събери торбите. Вземи каквито драконянски оръжия успееш да докопаш. Карамон, ти се погрижи за двата жезъла.