Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 85

— Велики Реоркс! — изруга Флинт. — Дракон!

Тас бе твърде смаян, за да отвърне. Те наблюдаваха стъписани от ужас съществата, които танцуваха и се хвърляха по очи пред огромен черен дракон, разположил се в руините на голяма куполообразна сграда. Главата му се издигаше над върховете на дърветата а размахът на крилете му беше невероятен. Един драконянин се поклони пред него и посочи жезъла и струпаните на земята оръжия.

— Има нещо странно в този дракон — прошепна Тас след известно време.

— Като например, че изобщо не му се полага да съществува ли?

— Това е едно на ръка. Погледни го. Той изобщо не помръдва и не реагира на нищо. Просто си седи. Винаги съм ги смятал за по-енергични същества, не мислиш ли?

— Иди и го настъпи по крака! Тогава ще видиш що за енергични същества са.

— Точно това смятам да направя.

И преди джуджето да успее да каже нещо, Тас изпълзя от храстите и се отправи към лагера, подскачайки от сянка на сянка. На Флинт му идеше да си оскубе брадата от яд, но беше твърде опасно дори да направи опит да го спре. И като нямаше какво да стори, го последва.

— Танис!

Полуелфът чу името си сякаш от много далеч. Опита да отговори, но устата му беше запушена с нещо лепкаво. Тръсна глава и усети на рамото си ръка, която му помагаше да седне. Отвори очи. Беше нощ. Ако се съдеше по отблясъците, наблизо гореше голям огън. Видя до себе си угриженото лице на Стърм, вдигна ръка, за да потупа рицаря по широкото рамо, и започна да плюе парчета от лепкавата материя, полепнала по лицето му като паяжина.

— Добре съм — каза той накрая. — Къде се намираме? Всички ли са тук? Има ли ранени?

— В лагера на драконяните сме — каза Стърм и му помогна да се изправи. — Таселхоф и Флинт ги няма, а Райстлин е ранен.

— Много ли е зле?

— Не е добре.

— Отровна стрела — поясни Ривъруайнд. Танис се обърна към него и за пръв път успя да огледа мястото, където ги бяха затворили. Намираха се в бамбукова клетка, пазена от драконяни е извадени криви мечове, а в лагера се разхождаха стотици от тези гнусни същества. А над него…

— Да — каза Стърм, като видя изумената му физиономия дракон. Поредната детска приказка. Райстлин щеше да умре от удоволствие.

— Райстлин? — Танис отиде до магьосника, който лежеше в безсъзнание в ъгъла на клетката, покрит с наметалото си. Златна Луна беше коленичила до него, положила ръка на челото му, и от време на време отмяташе назад бялата му коса. Магът въртеше глава, мърмореше странни думи и крещеше отсечени заповеди.

Карамон седеше до него, блед почти колкото брат си. Ривъруайнд се приближи до тях.