Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 78

— Трябва. Иначе ще си уморен и ще забавиш групата.

— Мъжете от моето племе могат да пътуват дни наред, без да спят. — Очите му се взираха в празното пространство със стъклен поглед.

Танис понечи да възрази, но се отказа и въздъхна. Знаеше, че няма никога да разбере напълно душевните мъки на варварина.

Избиването до крак на всичките ти приятели и близки хора, съсипването в един миг на целия ти живот е било толкова опустошително преживяване, че съзнанието се взривява дори само при мисълта за него. Танис го остави и отиде при Флинт, който дялкаше парче дърво.

— Поспи. Аз ще пазя.

— Чух, че викаше преди малко. — Джуджето прибра камата в канията й и пъхна дървото в торбата. — Кве-шу ли защитаваше?

Танис се намръщи и потрепери от студ. Зави наметката по-плътно около себе си и спусна качулката над лицето си.

— Имаш ли някакво понятие къде се намираме?

— Варваринът каза, че вървим по Източния път на мъдреца — отговори джуджето, разположи се на студената земя и се уви с одеялото. — Някакъв стар главен път от времето преди Катаклизма.

— Късметът ни едва ли ще е чак толкова голям, че той да ни отведе до Ксак Тсарот.

— Ривъруайнд май не мисли така — измърмори сънено джуджето. — Казва, че не е стигал много надалеч по него. Но поне прекосява планините. — Флинт се прозя широко и се обърна, намествайки наметката под главата си.

Танис си пое дълбоко въздух. Нощта изглеждаше спокойна. Откакто напуснаха Кве-шу, не се бяха натъквали на драконяни или таласъми. Както беше казал Райстлин, те очевидно бяха нападнали селото заради жезъла, а не като част от подготовката за война. Бяха го унищожили и след това си бяха отишли.

Предположи, че ограничението, което бе поставила Господарката на гората, все още беше в сила — да стигнат до Ксак Тсарот за два дни. Един вече изтече.

Полуелфът потрепери и се върна при Ривъруайнд.

— Имаш ли представа колко път ни чака и в каква посока трябва да вървим?

— Да — кимна Ривъруайнд и потри възпалените си очи. — Ще тръгнем на североизток, към Новото море. Казват, че градът бил там. Аз, разбира се, не съм бил никога… — Той се намръщи и поклати глава. — Никога не съм ходил там.

— Ще успеем ли да стигнем утре?

— Ново море е на два дни път от Кве-шу — въздъхна варваринът. — Ако Ксак Тсарот наистина съществува, трябва утре да пристигнем там, макар да съм чувал, че оттук до Ново море земята е хълмиста и се пътува трудно.

Той затвори очи и ръката му несъзнателно погали косата на Златна Луна. Танис замълча, надявайки се варваринът да е заспал. Надигна се тихо, седна под едно дърво и се загледа в нощта. Напомни си на сутринта да попита Таселхоф дали има карта на тази част от континента.

Оказа се, че има, но тя не им помогна много, тъй като бе от времето преди Катаклизма. Ново море го нямаше. Беше се появило, след като земята се бе разцепила и водите на океана Турбидус бяха нахлули на сушата, за да запълнят бездната. Но все пак на нея Ксак Тсарот беше изобразен не много далеч от главния път, отбелязан като Източния път на мъдреца. Трябваше да стигнат там следобед, освен ако пътят не се окажеше непроходим.