Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 75
Маргарет Вайс
— Къде сме? — попита отново обърканият Танис. — И къде са другите пегаси?
— Изпратих ги у дома. Останах да бдя над твоя сън, но ти вече си буден и аз също трябва да се прибирам. — Той го изгледа свъсено. — Не знам кой пробуди злото в Крин. Надявам се да не сте ти и спътниците ти.
Той разпери огромните си криле.
— Чакай! — Танис скочи на крака. — Какво…
Пегасът подскочи, издигна се във въздуха, направи два кръга и отлетя на запад.
— Какво зло? — замисли се Танис, въздъхна и огледа обстановката. Спътниците му спяха дълбоко, разположени в най-различни пози. Загледа се в хоризонта и опита да събере мислите си. Слънцето щеше да изгрее всеки момент. Първите лъчи на зората вече розовееха на изток. Намираха се сред обширна прерия и докъдето стигаше погледът, не се виждаше нито едно дърво, а само висока трева, която се стелеше на талази.
Танис се зачуди какво беше имал предвид пегасът, като говореше за препятствие, и се загледа в изгрева, докато чакаше приятелите му да се събудят. Въпросът къде се намираха го притесняваше много, защото чувстваше, че Ривъруайнд навярно познава тази тревиста земя като петте си пръста. Той се протегна, освежен от необикновения сън, сякаш беше спал дни наред, и погледна на изток.
Изведнъж скочи, сякаш невидима ръка го стисна за гърлото.
Там се извиваха три плътни стълба мазен черен дим. Танис отиде до Ривъруайнд и го побутна леко, за да не събуди Златна Луна.
— Шшт! — прошепна той с пръст на устните и кимна към спящата жена. Варваринът премигна, но като видя мрачното му изражение, се събуди моментално. Стана и се отдалечи от Златна Луна, като оглеждаше мястото.
— Какво е това? — прошепна. — Та ние сме в Равнините на Абанасиния! До планините Истуол има още половин ден път. Моето село е там, на изток…
Той млъкна, защото Танис му посочи небето. Внезапно нададе кратък сподавен вик и Златна Луна се събуди. Тя се надигна, изгледа го сънено и очите й се изпълниха с тревога. Извърна се и проследи погледа му.
— Не! Не! — Скочи и започна бързо да събира багажа им. Викът й събуди останалите.
— Какво става? — скочи Карамон.
— Тяхното село гори — отвърна тихо Танис и посочи с ръка. — Армиите очевидно се придвижват по-бързо, отколкото предполагахме.
— Не — каза Райстлин. — Спомняте ли си, че драконяните-свещеници, споменаха как са проследили жезъла до някакво село в Равнините?
— Народът ми — безпомощно промълви Златна Луна и се свлече в ръцете на Ривъруайнд. — Баща ми…
— По-добре да тръгваме. — Карамон се огледа разтревожено. — Стърчим тук като диамант на пъпа на циганка-танцьорка.
— Да — потвърди Танис. — Определено трябва да се махнем оттук. Но накъде да тръгнем? — обърна се той към Ривъруайнд.
— Към Кве-шу! — Тонът на Златна Луна не търпеше възражения. — На път ни е. Планините Истуол са точно след моето село. — Тя закрачи през високата трева.
Танис погледна Ривъруайнд.
—
