Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 73
Маргарет Вайс
— Но защо? — запита нетърпеливо Танис. — Ние не сме някакви герои, с изключение може би на Стърм…
— По-важното е
Магьосникът се поклони иронично и закрачи към храстите, за да се присъедини към останалите.
Глава 12
Крилати сънища.
Дим на изток.
Мрачни спомени.
— Отиваме в Ксак Тсарот — заяви Танис. — това е решението ми.
— Така ли те посъветва магьосникът? — попита враждебно Стърм.
— Да, и смятам, че съветът му е разумен. Ако ние не стигнем там до два дни, ще го стори някой друг и най-големият подарък може да се окаже изгубен безвъзвратно.
— Най-големият подарък! — Очите на Таселхоф грейнаха. — Представяш ли си, Флинт! Безценни камъни! Или…
— Буре с бира и тава от пържени картофи на Отик — измърмори джуджето. — И хубав домашен огън. Но не в Ксак Тсарот!
— Е, да разбирам, че всички са съгласни — каза Танис. — Стърм, ако чувстваш, че от тебе има по-голяма нужда на север, тогава…
— Ще дойда с вас — въздъхна той. — Няма какво да правя на север. Самозаблуждавам се. Рицарите от моя орден са една неорганизирана сбирщина, която се крие в разпадащите се крепости и воюва единствено със събирачите на кредити.
Лицето му се сгърчи и той сведе глава. Танис изведнъж се почувства много уморен. Боляха го вратът, гърбът, раменете, а мускулите на краката му се бяха схванали. Понечи да каже нещо, но някой нежно го докосна по рамото. Вдигна глава и видя спокойното и хладно лице на Златна Луна, осветено от лунните лъчи.
— Изморен си, приятелю. Всички сме изморени. Но Ривъруайнд и аз се радваме, че идваш с нас. — Тя огледа с ясен поглед цялата група. — Радваме се, че всички вие идвате с нас.
Танис изгледа високия варварин и остана с убеждението, че той не беше съгласен с нея.
— Е, поредното приключение — избърбори Карамон и се изчерви от неудобство. — Нали така, Райст? — Той смушка брат си в ребрата. Райстлин не му обърна внимание, а погледна към Господарката на гората.
— Трябва да тръгнем веднага — заяви хладно той. — Споменахте, че можете да ни помогнете да прекосим планината.
— Всъщност и аз се радвам на
Тя вдигна глава към небето. Приятелите проследиха погледа й и видяха горе някакви сенки.
— Проклет да съм! — възкликна невярващо Флинт. — Летящи коне! Какво ли още има да става?
— О! — пое си шумно въздух Таселхоф. Кендерът остана запленен от прекрасните синьобели животни, които кръжаха над тях и се спускаха все по-ниско. Плесна възторжено с ръце. Дори и в най-смелите си мечти не си бе представял, че ще лети. Заради това си струваше дори да се бие с всички драконяни в Крин.
Пегасите кацнаха и вятърът от могъщите им криле разклати дърветата и тревата. Един огромен кон с криле, които докосваха земята, приближи почтително към Господарката на гората и се поклони. Осанката му излъчваше гордост и благородство. Останалите също се поклониха.
— Ти ли ни призова? — попита я водачът. Моите гости имат спешна работа на изток. Моля ви да ги отнесете през планините Истуол със скоростта на вятъра.
