Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 71

— А защо изобщо трябва да ходим до Ксак Тсарот? — изръмжа Карамон. — Какъв е този подарък? Някой могъщ меч ли? Пълна торба железни монети? Това е полезна вещ, но на север се очертава хубава битка. Не искам да я изпускам.

Господарката на гората кимна сериозно.

— Разбирам колебанията ви и предлагам като помощ цялата сила, с която разполагам. Аз ще се погрижа да се озовете в Ксак Тсарот за два дни. Въпросът е — искате ли да отидете там?

Танис се обърна към останалите. Стърм го изгледа уморено и въздъхна.

— Може би еленът ни доведе тук, за да приемем този съвет, но сърцето ми ме тегли на север, към моята родина. Ако тези драконяни наистина ни атакуват, мястото ми е там, при рицарите, които ще се обединят, за да се възправят срещу злото. Но не искам да изоставям нито теб, Танис, нито вас, лейди. — Той кимна на Златна Луна и отново седна на мястото си, като подпря с две ръце ранената си глава.

Карамон сви рамене.

— Аз отивам навсякъде и се бия с всекиго, Танис. Знаеш го. Ти какво ще кажеш, братко?

Райстлин се загледа в сенките и не отговори. Двамата варвари разговаряха тихо помежду си. Накрая си кимнаха и Златна Луна се обърна към Танис:

— Ние отиваме в Ксак Тсарот. Оценяваме всичко, което направихте за нас…

— Но не молим повече за ничия помощ — добави гордо Ривъруайнд. — Това ще е краят на мисията ни. Започнахме я сами и сами ще я завършим.

— И ще умрете сами! — изрече бавно Райстлин. Танис потръпна.

— Райст, може ли да поговорим?

Магьосникът послушно се обърна и двамата се скриха между ниските чворести дървета. Обгърна ги тъмнина.

— Точно както едно време — каза Карамон и проследи брат си с тежък поглед.

— А спомняш ли си в колко неприятности се забъркахме тогава? — напомни му Флинт и седна на тревата.

— Чудя се какво ли си говорят? — попита Таселхоф. Преди време кендерът беше пробвал да подслушва разговорите между магьосника и полуелфа, но Танис винаги го хващаше и го изритваше. — И защо не го обсъдят с нас?

— Защото може да разчувстваме сърцето на Райстлин — отговори Стърм с нисък и изпълнен с болка глас. — Не ме интересува какво ще кажеш, Карамон, но у брат ти има нещо тъмно и Танис го Знае. За което съм му благодарен, защо той може да се справи с него. Аз — не.

Карамон не отвърна нищо и това бе необичайно за него. Рицарят го изгледа учудело. Едно време воинът веднага щеше да скочи в защита на брат си, а сега седеше безмълвен, напрегнат и угрижен. Значи Райстлин наистина е обзет от някаква тъмна сила и той знае каква е тя. Стърм потръпна и се замисли какво ли се бе случило през тези пет години, та жизнерадостният воин бе толкова помръкнал.

Райстлин беше кръстосал ръце в ръкавите си и стоеше замислен с наведена глава. Танис почувства топлината, която излъчваше изпод червената роба, сякаш в тялото му гореше огън. Както обикновено, полуелфът се чувстваше некомфортно в присъствието на магьосника. Но точно в този момент просто нямаше от кой друг да поиска съвет.

— Какво знаеш за Ксак Тсарот?

— Там някога е имало храм на древните богове — прошепна Райст и очите му проблеснаха зловещо в светлината на червената луна. — Бил е разрушен по времето на Катаклизма. Хората го напуснали, защото помислили, че боговете им са ги изоставили. Така се разказва в преданията, не знаех, че още съществува.