Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 72

— Какво видя, Райстлин? — попита Танис, след като помълча доста време. — Ти виждаш надалеч. Какво видя?

— Аз съм магьосник, а не пророк.

— Не ми пробутвай врели-некипели! Мина доста време, но не чак толкова. Знам, че не притежаваш пророчески дарби. Ти не предсказваш, а мислиш и стигаш до отговори. Те ми трябват. Имаш повече мозък от всички нас, взети заедно, колкото… — млъкна.

— Колкото и да съм извратен и ненормален — довърши грубо Райстлин. — Да, по-умен съм от вас и някой ден ще ви го докажа! Някой ден ти — с цялата си сила, чар и добри маниери — и всички останали ще ме наричате „господарю“! — Той стисна юмруци и очите му проблеснаха в червено. Танис бе свикнал с подобен род тиради, затова търпеливо го изслуша. Магьосникът се успокои и отпусна ръце. — Но сега ще ти отговоря и ще ти дам съвет. Какво съм видял ли? Тези армии, армиите от драконяни, ще прегазят Солас и Хейвън, всички ваши родни земи. Точно затова трябва да стигнем до Ксак Тсарот. Онова, което ще намерим там, ще ни помогне да разберем каква е целта им и с какви средства могат да бъдат победени.

— Но защо се събират? Какво би постигнал някой, ако контролира Солас, Хейвън и Равнините на изток? Търсачите ли са?

— Търсачите? Ха! Отвори си очите, Танис. Тези същества, драконяните, са рожба на някой много по-могъщ. А не малоумните Търсачи. И никой няма да си даде целия този труд, за да превземе две градчета от селски тип заради някакъв син жезъл. Това е война за завземане на територии! Някой иска да завладее Ансалон! До два дни животът в Крин, такъв, какъвто го познаваме, ще остане в миналото. Това е предсказанието на падналите звезди. Кралицата на мрака се е завърнала. Ние сме изправени пред враг, който, в най-добрия случай, иска да ни пороби, а може би дори да ни унищожи напълно.

— Какъв е съветът ти? — попита неохотно Танис. Усещаше настъпващата промяна и като всички елфи, я приемаше с неприязън и страх.

Райстлин се усмихна с чувство на превъзходство.

— Предлагам незабавно да отидем в Ксак Тсарот. И да тръгнем още тази нощ, като приемем помощта на Господарката на гората, макар да не знам какво има предвид. Ако до два дни не разберем какво се крие там, драконянските армии ще победят.

— Според теб какъв е този подарък? Меч ли е, или пари, както предположи Карамон?

— Брат ми е глупак — изрече студено Райстлин. — Ти не вярваш в подобно нещо, аз също.

— Какво е тогава? Райстлин присви очи.

— Дадох ти съвета си. Възползвай се от него, както ти е угодно. Аз зная своите причини да отида. Ще бъде опасно. Ксак Тсарот е изоставен преди триста години, но не смятам, че това ще продължи дълго.

— Прав си. — Танис замълча, но след малко попита: — Смяташ ли, че сме избрани, Райстлин?

Магьосникът отговори, без да се замисли:

— Да. Разбрах го в Кулите на Магията, а също и Пар-Салиан ми даде да го разбера.