Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 70

Райстлин повдигна вежди.

— Драко ли? — прошепна озадачен. — А що за раса са? Кои са?

— Не зная. Мога да ви кажа само, че не принадлежат на света на животните, нито на която и да е от расите на Крин.

Всички замълчаха, за да осмислят думите й. Карамон премигна.

— Аз не…

— Тя иска да каже, братко, че не са от този свят — обясни раздразнено Райстлин.

— Тогава откъде са? — попита озадачено Карамон.

— Точно това е въпросът — изрече студено Райстлин. — Откъде са дошли и защо?

— Не мога да отговоря — поклати глава еднорогът. — Но преди призрачните стражи да им видят сметката, споменаха нещо за армии на север.

— Видях ги — изправи се на крака Танис. — Лагерните огньове… — Гърлото му се сви, когато осъзна какво се канеше да каже Господарката. — Армии! От тези драконяни? Та те са хиляди! — Изведнъж всички се изправиха на крака и заговориха, без да се изчакват.

— Невъзможно! — намръщи се рицарят.

— Кой стои зад всичко това? Търсачите ли? Богове…? — изрева Карамон. — Смятам да отида в Хейвън и да помо…

— Иди в Соламния — посъветва го Стърм.

— По-добре да отиде в Куалинести — намеси се и Танис. — Елфите…

— Елфите си имат свои проблеми — прекъсна го Господарката и гласовете притихнаха. — Както и Висшите Търсачи в Хейвън.

Няма безопасно място. Но ще ви кажа къде да отидете, за да намерите отговори на въпросите си.

— Какво искаш да кажеш? — Райстлин пристъпи бавно напред с развята червена роба. — Ти знаеш нещо за нас, нали? — Магьосникът замълча и присви очи, тъй като внезапно го осени една мисъл.

— Точно така, очаквах ви — отвърна тя. — Днес ми се яви едно сияйно същество и ми каза, че тази нощ в Черната гора ще дойде този, у когото е синият кристален жезъл. Каза още, че призрачните стражи трябва да пропуснат него и спътниците му, въпреки че от Катаклизма насам не са позволявали тук да влезе нито един човек, елф, джудже или кендер. Аз пък трябва да предам на притежателя на жезъла следното послание: „Тръгни право през планините Истуол. След два дни трябва да бъдеш в Ксак Тсарот. Там, ако си достоен, ще те чака най-големият подарък, който светът е получавал.“

— Планините Истуол! — Челюстта на джуджето увисна. — За да стигнем от тях до Ксак Тсарот за два дни, ще се наложи да летим. Ха! — Той щракна с пръсти.

Останалите се спогледаха сконфузено. Накрая Танис се обади:

— Боя се, че Флинт е прав, Господарке. Пътят дотам е дълъг и тежък. Ще трябва да се върнем през земите, които, както вече се убедихме, са населени с таласъми и с тези драконяни.

— А след това ще трябва да минем и през Равнините. — Ривъруайнд проговори за пръв път, откакто се беше появила Господарката на гората. — Там ние сме обречени. — Той посочи себе си и Златна Луна. — Кве-шу са много добри воини и познават земите си. Никога няма да минем оттам живи. — Той погледна Танис. — Освен това народът ми не обича елфите.