Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 28

— Следват ни! — прошепна той и Карамон се обърна, ругаейки. Ривъруайнд вдигна ръка в знак, че е разбрал. — Боя се, че се налага да побързаме.

— Ще се справим — изрече спокойно Карамон, като крепеше брат си. Беше обвил ръка около хилавото му тяло и практически го носеше. Райстлин кашляше тихо, но все още се движеше. Стърм настигна Танис. Докато се промъкваха между храстите, чуха ядосания глас на Флинт, който мърмореше гневно.

— Той няма да дойде — каза рицарят. — Бои се до смърт от лодки от онзи път, когато Карамон насмалко щеше да го удави. Ти не беше там и нямаш представа на какво приличаше, когато го извадихме от водата.

— Ще дойде! Не може току-така да изложи на опасност всички нас.

Стърм поклати невярващо глава. Танис отново погледна назад. Не видя светлини, но знаеше, че не бяха далеч. Скриваше ги само гъстата гора. Фюмастър Тоде не блестеше с особена интелигентност, но тя не му бе нужна, за да се досети, че бегълците по всяка вероятност са се отправили към езерото. Той спря внезапно, за да не се блъсне в човека пред себе си.

— Какво става?

— Пристигнахме — отговори Карамон.

Танис въздъхна облекчено и погледна към безбрежните води на езерото Кристалмир. Вятърът браздеше повърхността му с бели пенливи зайчета.

— Къде е Тас? — поинтересува се полуелфът, като се стараеше да говори тихо.

— Струва ми се, там. — Карамон посочи един тъмен предмет, който се носеше по водата близо до брега. Танис с усилие различи очертанията на кендера, който седеше в някаква голяма лодка. Звездите проблясваха със студена светлина в синьочерното небе. Червената луна, Лунитари, току-що изгряваше и се показваше от водата като кървав рог, докато спътницата й на нощното небе — Солинари — вече хвърляше сребриста лунна пътека по повърхността на езерото.

— Ще бъдем страхотна мишена — каза раздразнено Стърм. Танис видя, че Таселхоф обръща лодката, за да ги намери.

Наведе се, напипа един камък и го метна във водата. Той цопна на няколко метра от лодката. Тас разбра сигнала и се насочи към брега.

— И как ще се сместим всичките? — попита с ужас Флинт.

— Лодката е достатъчно голяма.

— Не! Няма да дойда! Дори да беше някоя от легендарните лодки с бели криле на Тарсис! Предпочитам да рискувам с Теократа!

Танис не обърна никакво внимание на протестиращия гном и махна на Стърм.

— Качвайте се. Ние идваме след малко.

— Не се бавете — предупреди го Стърм.

— Няма, обещавам — отвърна мрачно Танис.

— Какви са тези звуци? — попита Златна Луна, когато рицарят я настигна.

— Потеря от таласъми. Когато се разделят, си сигнализират с подсвирване. Вече са в гората. Златна Луна кимна с разбиране и размени с Ривъруайнд няколко думи на техния език, очевидно продължавайки разговора, който Стърм беше прекъснал. Варваринът се намръщи и махна по посока на гората. Рицарят разбра, че се опитва да я убеди да продължат сами. Възможно бе да притежава достатъчно ловкост, за да се крият в гората в продължение на дни, но се съмняваше.