Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 30

Танис дотича задъхан тъкмо навреме, за да чуе последните му думи.

— Недей, Карамон. Никога няма да ти прости. Не се притеснявай за него. Той ще слезе долу в равнините. Да побързаме, всеки момент ще се появят стражите.

— Няма смисъл всички да се мокрим — каза Карамон и се хвана за лодката. — Вие със Стърм влизайте. Аз ще я избутам.

Рицарят вече се бе прехвърлил вътре. Танис потупа Карамон по гърба и също се качи. Воинът отблъсна лодката от брега. Вече беше нагазил във водата до колене, когато откъм брега се чу вик.

— Чакайте! — Беше Флинт, който тичаше към осветения от луната бряг. — Чакайте! Идвам с вас!

— Спри, Карамон! Изчакай го! — извика Танис.

— Вижте! — Стърм се надигна и посочи към гората. Сред дърветата се бяха появили димящите факли на стражите.

— Флинт, таласъми! — изкрещя полуелфът. — Зад теб са! Тичай!

Джуджето се затича към брега с наведена глава, крепейки шлема си с ръка.

— Аз ще го прикривам — извика Танис, свали арбалета си и зареди една стрела. С елфското си зрение той бе единственият, който виждаше таласъмите зад факлите им. Карамон задържа здраво лодката и Танис се прицели в първия таласъм. Стрелата го прониза в гърдите и той се строполи по очи. Другите таласъми забавиха крачка и също посегнаха към арбалетите си. Танис зареди втора стрела, Флинт тъкмо беше стигнал брега.

— Чакайте ме! Идвам! — Джуджето си пое дълбоко въздух и цопна във водата като паве.

— Дръжте го! — изкрещя Стърм. — Тас, дай назад! Ето го, там. Мехурчетата…

Карамон трескаво заплува, като се опитваше да види къде бе потънало, джуджето. Тас направи опит да върне лодката назад, но тежестта й бе твърде голяма за него. Танис стреля отново, но пропусна и изруга. Посегна за трета стрела. Таласъмите вече се спускаха към брега.

— Хванах го! — изкрещя Карамон и издърпа за яката подгизналото и кашлящо джудже. — Престани — обърна се той към Флинт, който продължаваше да размахва ръце във всички посоки. Но джуджето беше изпаднало в тотална паника. Една таласъмска стрела се заби в ризницата на Карамон и остана да стърчи като някакво странно перо.

— Е, това вече преля чашата! — Воинът изръмжа и с един замах на мускулестите си ръце прехвърли джуджето зад борда на лодката, но тя се отдалечи от него. Флинт се вкопчи в скамейката, а краката му останаха да висят отвън. Стърм го хвана за колана и го издърпа вътре, но от движението му лодката се разклати силно. Танис залитна и пусна арбалета, за да не падне във водата. Точно до ръката му се заби стрела.

— Греби към Карамон, Тас! — изкрещя той.

— Не мога! — викна кендерът, който безуспешно се бореше с лодката. Тя отново се заклати и Стърм едва не се озова във водата.

Рицарят вдигна кендера от мястото му, взе греблата и с лекота доплава до Карамон. Танис му помогна да се качи и извика на Стърм: