Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 29

— Ривъруайнд, гу-ландо! — изрече рязко жената. Мъжът потрепери от гняв, обърна се и без да каже дума повече, се запъти към лодката. Златна Луна въздъхна и го съпроводи с тъжен поглед.

— Мога ли да ви помогна с нещо, мадам? — запита любезно Стърм.

— Не — отвърна скръбно тя, сякаш на себе си. — Той е господар на сърцето ми, но аз съм негова господарка по право. Навремето, когато бяхме млади, смятахме, че това няма значение. Но аз от много време вече съм „Дъщерята на Главатаря“.

— А защо ни няма доверие?

— Защото е обременен с всички предразсъдъци на моя народ Хората от равнините не вярват на другите раси. — Тя погледна зад себе си. — Елфската кръв на Танис си личи дори под брадата. Освен това има джудже и кендер.

— А вие, милейди? Защо ни вярвате? Не споделяте ли всички тези предразсъдъци?

Златна Луна се обърна и го погледна. Той видя очите й — тъмни и развълнувани като езерото пред тях.

— Когато бях малка, и аз вярвах във всичко това. Бях принцесата на племето. И жрица. Почитаха ме като богиня. Обожавах това почитание. Но се случи нещо… — Тя замлъкна и очите й се изпълниха със спомени.

— Какво? — напомни тихо Стърм.

— Влюбих се в един пастир — отвърна Златна Луна и погледна към Ривъруайнд. След което въздъхна и тръгна към лодката.

Варваринът навлезе във водата, за да я издърпа до брега. Двамата братя вече бяха там и чакаха. Райстлин, загърнат плътно в робата си, трепереше.

— Не искам да си мокря краката — прошепна дрезгаво той. Без да каже нищо, Карамон го повдигна, сякаш беше дете, и го пренесе в лодката.

Магьосникът се придвижи към задната част и седна, без изобщо да му поблагодари.

— Държа я — каза Карамон на Ривъруайнд. — Качвайте се.

Ривъруайнд се поколеба, но след това пъргаво прехвърли борда. Карамон помогна на Златна Луна. Варварите седнаха близо до носа, точно зад Таселхоф.

Когато Стърм приближи, воинът попита:

— Какво става отзад?

— Флинт казва, че по-скоро ще се хвърли в огъня, отколкото да се качи в лодката. Предпочитал да умре топъл, а не студен и мокър.

— Отивам да го довлека — закани се Карамон.

— Недей, само ще влошиш нещата. Нали не си забравил, че точно ти едва не го удави? Остави тая работа на Танис. Той е дипломат.

Двамата мъже се изправиха и мълчаливо зачакаха. Стърм видя, че Златна Луна отправя към Ривъруайнд поглед, изпълнен с безмълвен копнеж, но той не й отвърна. Таселхоф се въртеше неспокойно и понечи да зададе някакъв въпрос с пискливия си глас, но замълча, като видя тежкия поглед на рицаря, Райстлин се сгуши в робата си и направи опит да задуши неудържимия пристъп на кашлица.

— Отивам да видя какво става — каза накрая Стърм. — Свирките им вече се чуват съвсем наблизо. Не можем да чакаме повече. — В същия момент видя как двамата си протягат ръце за сбогом, след което Танис забърза към лодката, Флинт не помръдна от мястото си, там където гората свършваше. Стърм поклати глава. — Знаех си, че няма да дойде.

— Ето това се казва гномски инат — изръмжа Карамон. — А пък този е имал на разположение сто четирийсет и осем години, за да стане още по-голям инат. — Огромният мъж поклати тъжно глава. — Много ще ми липсва. Колко пъти ми е спасявал живота! Не, отивам да го доведа. Ще го фрасна веднъж по мутрата и изобщо няма да разбере дали е в лодка, или в собственото си легло.