Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 27

Танис си помисли, че и той също не би имал доверие на такива хора.

— Какъв е планът? — попита Стърм. — Ще избягаме с лодка.

— Охо! — изхили се Карамон. — А казахте ли на Флинт? — Не. Аз ще му съобщя.

— Откъде ще вземем лодка? — попита с подозрение Стърм.

— Смятам, че заради душевния ти покой е по-добре да не знаеш.

Рицарят се намръщи. Погледът му проследи кендера, който беше избързал и се промъкваше от една сянка към друга.

— Това не ми харесва, Танис. Станахме убийци, а сега сме на път да станем и крадци.

— Аз не се смятам за убиец — изсумтя Карамон. — Таласъмите не се броят.

Танис забеляза продължителния поглед, който рицарят отправи към Карамон, и побърза да предотврати свадата.

— На мен също не ми харесва, Стърм, но е необходимо. Виж варварите — крепи ги само гордостта им. Погледни и Райстлин… — Очите им се преместиха към магьосника, който се подпираше уморено на жезъла си и крачеше по нападалата шума, като гледаше да остава в сенките. От хилавите му гърди от време на време се изтръгваше суха кашлица. Лицето на Карамон помръкна.

— Танис е прав. Райст няма да издържи дълго. Отивам при него. — Той ги остави и побърза да подкрепи брат си.

— Дай да ти помогна, Райст — чуха шепота му.

Райстлин поклати глава и и се отдръпна, но Карамон продължи да върви до него, без да му обръща внимание.

— Защо се занимава с него? — попита тихо Танис.

— Кръвни връзки. — Гласът на Стърм бе тъжен. Понечи да каже още нещо, но вдигна поглед към обраслото с човешка брада лице и замълча. Танис видя погледа и долови мисълта му. Кръвните връзки бяха неща, които един полуелф и сирак едва ли би разбрал.

— Хайде — повиши глас той, — изоставаме. Не след дълго напуснаха валеновата гора и навлязоха между боровете край езерото Кристалмир. В далечината зад тях се чуваха приглушени викове.

— Открили са телата — предположи Танис. Стърм кимна замислено.

Изведнъж Таселхоф се материализира от мрака точно под носа на полуелфа.

— До езерото остава около километър по пътеката. Ще ви чакам там. — Той махна с ръка и изчезна, без да дочака отговор.

Танис се извърна назад към Солас. Светлините се бяха умножили и напредваха към тях. Пътищата сигурно вече бяха блокирани.

— Къде изчезна този кендер? — изръмжа Флинт.

— Ще ни чака при езерото — отвърна Танис.

— Езеро ли? — Джуджето изпадна в паника. — Какво езеро?

— Наблизо има само едно езеро, Флинт — поясни Танис и едва се сдържа да не се разсмее. — Хайде, да вървим. — Беше съзрял с елфското си зрение изчезващите сред огромните дървета плътни червени контури на Карамон и по-тънките линии на брат му.

— Аз мислех, че просто ще се спотаим за известно време някъде из гората — отвърна Флинт и подмина Стърм, за да настигне Танис.

— Ще пътуваме с лодка.

— Никога! Не се качвам на никаква лодка!

— От онази случка са минали десет години! — уморено отрони Танис. — Ще накарам Карамон да седи съвсем неподвижно.

— В никакъв случай! — Флинт беше непреклонен — Никакви лодки. Заклел съм се.

— Танис — прошепна зад него Стърм, — светлини.

— По дяволите! — Полуелфът спря и се обърна. След секунди видя светлините, които проблясваха между дърветата. Издирването беше излязло извън границите на Солас. Той побърза да се присъедини към Карамон, Райстлин и хората от Равнините.