Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 172

Постройките в Куалинести по-скоро я подчертаваха, вместо да я скриват. Къщите и магазините бяха от дялан розов кварц. Високи и стройни като трепетлики, те се извиваха по спираловидните улици, застлани също с кварц. В центъра се издигаше кула от чисто злато, която разпръскваше отблясъци, сякаш грееше. Градът изглеждаше като оазис на спокойствието и красотата на отминалите векове. Ако те все още съществуваха някъде в Крин, то бе в Куалинести.

— Изчакайте тук. Извинявам се за дългото пътуване. Знам, че сте изморени и гладни… — Карамон го погледна с надежда. — …но ще трябва да ви помоля за още малко търпение. Извинете ме. — Гилтанас се поклони и се присъедини към брат си.

Карамон прерови торбата си за пети път, надявайки се да открие нещо за хапване. Райстлин четеше книгата със заклинания, като изговаряше безмълвно по-трудните думи и се опитваше да открие значението им, правилната им употреба и място. Те щяха да накарат кръвта му да заври и така да му подскажат, че заклинанието вече е в негова власт. Останалите разглеждаха града и се любуваха на древното му великолепие. Дори Ривъруайнд изглеждаше развълнуван. Чертите на суровото му лице се смекчиха и той прегърна Златна Луна. В този миг грижите и несгодите останаха назад и двамата се наслаждаваха на близостта си. Тика стоеше настрани и ги наблюдаваше с копнеж. Таселхоф рисуваше карта на пътя от Гейтуей до Куалинести, въпреки че Танис го беше предупредил, че този път е таен и елфите изобщо няма да му позволят да я изнесе. Старият Физбан спеше. Стърм и Флинт наблюдаваха Танис с тревога — Флинт, защото единствен се досещаше за емоциите, които го измъчваха, а Стърм, защото знаеше какво е да се върнеш там, където си израснал, и да откриеш, че не си желан.

Рицарят положи ръка на рамото му.

— Не е лесно да се завърнеш у дома, приятелю.

— Така е — отвърна тихо Танис. — Мислех, че отдавна съм скъсал с миналото, но се оказа, че не съм бил прав. Колкото и да не ми се иска, Куалинести е част от мен.

— Шшт, Гилтанас идва — предупреди ги Флинт.

Елфът се приближи до Танис и изрече на елфски:

— Изпратихме бързоходци, които се върнаха и докладваха, че баща ми е пожелал да ви види. Всичките. Веднага. В Кулата на Слънцето. Съжалявам, но почивката и гощавката се отлагат-. Може да ви се струва жестоко и нелюбезно, но…

— Гилтанас — прекъсна го Танис на общия език, — преживяхме ужасни премеждия. Минахме през места, където бродеше смъртта, и това не е метафора. Няма да припаднем от глад и умора. — Той погледна към Карамон и довърши: — Поне някои от нас.

Воинът въздъхна и пристегна колана си.

— Благодаря — отвърна рязко Гилтанас, — радвам се, че проявяваш разбиране. А сега, ако обичате, последвайте ме, при това възможно най-бързо.

Спътниците припряно събраха багажа си и събудиха Физбан. Той се надигна, но се спъна в някакъв пън.

— Гаден чвор! — процеди и го удари с тояжката си. — Видя ли? Опита се да ме спъне! — обърна се към Райстлин. Магьосникът напъха скъпоценната книга в джоба си.