Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 171

Златна Луна пристъпи към елфа.

— Как може да не те е грижа за…

— Хората ли? — изгледа я хладно елфът. — Катаклизмът ни сполетя точно заради тях. Те предизвикаха боговете и в гордостта си поискаха сила, която покорно дадоха на Хума. Хората бяха тези, които накараха боговете да извърнат лица от …

— Не е вярно! — изкрещя Златна Луна. — Боговете са сред нас!

Очите на Потиос проблеснаха гневно. Понечи да извърне гръб, но Гилтанас отиде до него и му каза няколко думи на елфски.

— Какво си говорят? — запита подозрително Ривъруайнд.

— Гилтанас му казва, че Златна Луна е излекувала Терос — отвърна бавно Танис. От много, много години не бе чувал и произнасял нито дума на този език. Беше забравил красотата му, която пронизваше душата му и караше сърцето му да кърви.

Видя как Потиос недоверчиво разшири очи. Тогава Гилтанас посочи към него. Двамата братя се обърнаха и го загледаха с напрегнати лица. Ривъруайнд също го погледна и видя, че полуелфът стоеше блед, но горд.

— Ти се върна в родната си земя, но май не си много добре дошъл? — подметка той.

— Така е — отвърна мрачно Танис, защото знаеше какво си мисли варваринът и разбираше, че не засяга тази тема само от любопитство. В много отношения сега се намираха в по-голяма опасност, отколкото в кервана на Фюмастъра.

— Ще ни отведат в Куалинести — продължи бавно Танис. Думите явно му причиняваха огромна болка. — Не съм бил там толкова много години, Флинт знае, че никой не ме е гонил, но не бяха много и онези, които съжаляваха, че съм си тръгнал. Ти веднъж го каза, Ривъруайнд — за хората аз съм полуелф, а за елфите — получовек.

— Тогава по-добре да тръгнем с останалите — предложи варваринът.

— Никога няма да излезеш жив оттук — измърмори Флинт.

Танис кимна.

— Огледай се.

Ривъруайнд видя елфите, които се придвижваха между дърветата като сенки. Кафеникавите им одежди се сливаха с дивата природа, която беше техен дом.

Разговорът между двамата братя приключи и Потиос премести поглед от Танис към Златна Луна.

— Гилтанас ми разказа някои странни работи, които трябва да се проучат допълнително. Затова ви предлагам нещо, което ние от години не сме предлагали на човешките същества — гостоприемство. Ще бъдете наши почетни гости. Последвайте ме, ако обичате.

Той махна с ръка и от гората се показаха поне две дузини елфи, които обкръжиха спътниците.

— По-уместно ми се струва „почетни затворници“. Няма да ти е леко, момче — прошепна Флинт на Танис.

— Знам, приятелю. Знам!

Глава 5

Говорителят на Слънцата.

— Никога не съм мислила, че съществува такава красота — сподели тихо Златна Луна.

Преходът се беше оказал труден, но онова, което се откри пред тях, надхвърляше всички очаквания. Спътниците стояха на една скала, под която се простираше славният град Куалинести.

В четирите му края се издигаха високи и изящни кули от бял мрамор и сребро, свързани с чудни арки, подобни на дантела. Бяха толкова здрави, че издържаха тежестта на цели сгради, и същевременно изглеждаха толкова крехки, че дори кацнала отгоре им птичка можеше да наруши равновесието. Тези блестящи арки, изработени от джуджета, представляваха границите на града. Около Куалинести нямаше друга стена. Градът на елфите беше напълно открит към дивата природа наоколо.