Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 169

Танис и Ривъруайнд извлякоха Терос, следвани от Златна Луна Тя и Стърм скочиха от горящата клетка точно в момента, в който дървеният под се разпадна.

— Карамон! Вземи оръжията от фургона! — изкрещя Танис. — Стърм, иди с него. Флинт и Таселхоф — за вас остават торбите. Райстлин…

— Аз… трябва сам да взема торбата си — изрече магьосникът и се разкашля. — И жезъла. Никой друг не трябва да ги докосва.

— Добре. — Танис размишляваше трескаво. — Гилтанас…

— Не съм ти подчинен, за да ми заповядваш, Танталас — процеди елфът и затича към гората, без да се обръща.

Танис не успя да отвърне нищо. В този момент се върнаха Стърм и Карамон. Ръцете на воина кървяха. Оказа се, че зад фургона се бяха скрили двама драконяни.

— Размърдайте се! — извика Стърм. — Идват още! Къде е твоят приятел, елфът? — запита той подозрително.

— Избяга в гората. Но, моля те, не забравяй, че те ни спасиха живота.

— Така ли? — присви очи Стърм. — Май сътрудничеството между тях и стареца се оказа почти толкова опасно, колкото и среща с дракон!

Изведнъж от дима изникнаха шестима драконяни, които спряха при вида на воините.

— Тичайте към гората! — изкрещя Танис и се наведе да помогне на Ривъруайнд да пренесат Терос.

Отнесоха ковача на сигурно място, прикривани от Стърм и Карамон. И двамата забелязаха, че тези същества не приличаха на драконяните, с които се бяха сблъсквали досега. Броните и цветовете им бяха различни, а в ръцете си държаха арбалети и криви мечове, от които капеше някаква отвратителна течност. Тогава си припомниха приказките за драконяните, които се превръщали в киселина и чиито кости избухвали.

Карамон се втурна към тях като подивял и размаха меча си. Двама драконяни се строполиха на земята още преди да бяха разбрали какво става. Стърм нападна останалите четирима и успя да отреже главата на единия. Скочи срещу другите, но те се отдръпнаха далеч от обсега на меча му и ухилени зачакаха нещо.

Стърм и Карамон ги загледаха разтревожени и се чудеха какво става, но не задълго. Телата на мъртвите драконяни започнаха да се топят като мас в тиган. Издигна се жълтеникава пара, която се смеси с изтъняващия дим от горящата клетка, обгърна ги и двамата мъже се разкашляха. Почувстваха замайване и разбраха, че са отровени.

— Хайде! Връщайте се! — извика Танис откъм гората.

Стърм и Карамон запреплитаха крака сред дъжд от стрели. Около горящата клетка се насъбраха близо петдесет драконяни, които надаваха гневни крясъци. Те се спуснаха след тях, но нечий глас изрече: „Хай! Улсайн!“, и всички застинаха на място. От гората излязоха десет елфи, предвождани от Гилтанас.

— Куен талас увенелеи! — изкрещя той.

Карамон и Стърм най-накрая се присъединиха към останалите. Елфите прикриха отстъплението им.

— Последвайте ме — обърна се Гилтанас към спътниците на изискан общ език и направи знак на четирима елфи да вдигнат тялото на Терос.

Танис погледна назад към клетката. Драконяните стояха там и гледаха след тях.

— По-бързо! — пришпори ги Гилтанас. — Нямаме време за губене!

— Не искам да навлизам в Елфската гора — отвърна рязко Ривъруайнд.