Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 168

— Лягай долу! — изрева Карамон.

Магьосникът коленичи, но само за да прошепне на Райстлин:

— Кажи, момче… — Една стрела изсвири точно там, където беше стоял до този момент. — Да ти се намира малко сушен птичи тор? Защото аз излизам.

— Легни на пода! — прошепна умоляващо Райстлин.

— Нямаш ли? Жалко. Тогава ще използвам нещо друго. — Старецът се изправи и нави ръкавите на робата си. Затвори очи, насочи ръце към вратата на клетката и започна да мълви странни думи.

— Какво е това заклинание? — попита Танис. — Разбираш ли го?

Райстлин се заслуша с напрегната физиономия. Изведнъж очите му се отвориха широко.

— Неее! — изкрещя той и дръпна робата на Физбан, за да наруши вглъбяването му. Но твърде късно. Той изрече последната дума и насочи показалец към ключалката на клетката.

— Скрийте се! — извика Райстлин и се хвърли под скамейката.

Сестън, който видя насочения към ключалката и към самия него пръст, побърза да се просне на земята. Тримата драконяни, които вече бяха стигнали до клетката, застинаха на място и го изгледаха ужасено.

— Какво ще стане? — извика Танис.

— Огненото кълбо! — отвърна Райстлин и в същия момент, сякаш от ръката на стареца, изригна топка оранжевочервен огън, която порази вратата и избухна. Пламъците обгърнаха всичко и Танис зарови лице в ръцете си. Удари го гореща вълна, която изгори дробовете му, а в гърлото му влезе дим. Драконяните изпищяха и се разнесе миризма на горяща гущерска плът.

— Подът гори! — изкрещя Карамон.

Танис отвори очи и направи опит да се надигне. Очакваше да види само купчина черна пепел на мястото на Физбан — нещо подобно бе останало от драконяните, — но старецът беше жив и се взираше в стоманената врата, като гладеше разочаровано брадата си. Вратата продължаваше да е все така затворена.

— Това трябваше да свърши работа — промърмори той.

— Какво става с ключалката? — извика Танис, като се опитваше да види нещо през кълбата дим. Железните пръти на клетката се бяха нажежили до червено.

— Не помръдва! — отвърна Стърм. Той направи опит да се приближи до вратата и да я ритне, но тя беше толкова гореща, че не успя. — Може и да поддаде!

— Сестън! — Гласът на Таселхоф се извиси над пукота от огъня. — Опитай отново! По-живо!

Джуджето се изправи, замахна с брадвата, но пак не улучи. Замахна отново и този път нажеженият метал се пръсна, ключалката поддаде и вратата се отвори.

— Танис, помогни ми! — извика Златна Луна, която заедно с Ривъруайнд се мъчеше да извлече ранения Терос от горящата клетка.

— Стърм, погрижи се за останалите! — изкрещя полуелфът и кашляйки от дима, се запъти към вратата.

Докато останалите изскачаха един по един, Стърм се втурна към Физбан, който все още стоеше и се взираше тъжно във вратата.

— Хайде, старче! — Въпреки грубото обръщение той внимателно го хвана за ръката, а Карамон, Райстлин и Тика го поеха на вратата на клетката.