Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 167

— Тази брадва е по-стара и от мен! — изстена Флинт. — Сигурно е още отпреди Катаклизма? Кендерски мозък няма да може да среже, камо ли тази ключалка!

— Шшт! — прекъсна го Танис, макар че и неговите надежди повехнаха при вида й. Това дори не беше бойна брадва, а някакво ръждясало сечиво, което джуджето очевидно беше намерило някъде и го бе сметнало за оръжие. Сестър стисна така наречената брадва с крака и си плю на ръцете.

Стрелите продължаваха да свистят и да се удрят в решетките на клетката. Една удари щита на Карамон, друга прикова ръкава на Тика към дървената стена и одраска ръката й. Момичето за пръв път в живота си изпитваше толкова голям страх — по-голям дори от нощта, когато драконите нападнаха Солас. Искаше й се да изпищи и Карамон да я прегърне с могъщите си ръце. Но той не смееше да помръдне.

Златна Луна прикриваше Терос със собственото си тяло. Лицето й беше бледо, но решително. Тика стисна устни и си пое въздух. Отскубна стрелата от дървената стена и я захвърли на пода, без да обръща внимание на болката в ръката. Погледна на юг и видя, че обърканите от внезапното нападение и от бягството на Тоде драконяни вече се бяха организирали и тичаха към клетките, като стреляха по тях. Броните и мечовете, които бяха захапали в гущерските си уста, проблясваха.

— Драконяните идват! — обърна се тя към Танис, едва контролирайки гласа си.

— Сестън, побързай! — извика полуелфът.

Джуджето хвана брадвата, замахна с всичка сила и… не улучи ключалката. Брадвата едва не изхвърча от ръцете му. То сви извинително рамене и замахна отново. Този път улучи.

— Никакъв ефект! — докладва Стърм.

— Танис! — посочи разтрепераната ръка на Тика. Неколцина драконяни бяха съвсем наблизо и макар елфите да продължаваха да ги обсипват със стрели, всяка надежда за бягство вече изглеждаше невъзможна. Сестън отново халоса ключалката.

— Този път я одраска — изпъшка Стърм. — С тези темпове ще излезем след около три дни! А, бе, тези елфи какво правят все пак? Защо не нападат като хората?

— Не могат да се справят с такъв отряд! — отвърна заздразнен Гилтанас и клекна до рицаря. — Ще дойдат и при нас! Ето, освободили са другите. — Той посочи двата фургона отпред.

Елфите бяха счупили ключалките и затворниците тичаха презглава към гората под прикритието на стената от стрели. Но когато пленниците се скриха сред дърветата, елфите отново отстъпиха.

Драконяните нямаха намерение да ги преследват в гората. Бяха вперили поглед в последната клетка и във фургона с вещите на затворниците. Ясно се чуваха крясъците им. Значението се подразбираше: „Избийте затворниците и се спасявайте поединично.“

Всички знаеха, че драконяните ще стигнат до тях преди елфите. Танис изруга. Нямаше никаква надежда. Някой до него се размърда — Физбан се опитваше да се изправи на крака.

— Недей, старче — дръпна го за робата Райстлин. — Покрий се. Една стрела се заби в островърхата шапка на стареца. Той измърмори нещо, но не й обърна внимание. Сивкавата утринна светлина го огряваше и го правеше идеална мишена. Драконяните го обсипаха със стрели, но не успяха да му сторят нищо, макар че той малко се подразни, когато една от тях се заби в торбата, която държеше в ръка.