Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 154

— Дано не ни е познал — прошепна той. — Когато ни спряха, за да питат за жезъла, беше почти тъмно.

Тоде наистина не ги позна. През изминалата седмица се бяха случили много неща и главата му бъкаше от далеч по-важни задачи. Очите му се впериха в рицарския герб под наметката на Стърм.

— Поредният беглец от Соламния — отбеляза той.

— Да — излъга бързо Танис, Не вярваше Тоде да е разбрал за унищожението на Ксак Тсарот. Още повече се съмняваше, че знае нещо за Дисковете на Мишакал. Но Господарят Верминаард сигурно бе научил, а много скоро щеше да разбере за смъртта на дракона. Възможно бе дори джуджетата-земерови да му кажат. Никой не трябваше да предположи, че са дошли от изток. — Пътувахме много дни от север дотук. Нямахме намерение да причиняваме неприятности. Тези драконяни започнаха първи…

— Да, да — изрече нетърпеливо Тоде, — това съм го чувал и преди. — Свинските му очички изведнъж се присвиха. — Ей, ти! — изкрещя той и посочи Райстлин. — Какво правиш там отзад? Хванете го, момчета!

Фюмастърът отстъпи нервно към вратата и изгледа враждебно магьосника. Неколцина таласъми се спуснаха към младия мъж, събаряйки по пътя си маси и столове. Карамон изръмжа приглушено, но Танис му направи знак да запази спокойствие.

— Стани! — извика един таласъм и насочи копието си към Райстлин.

Магьосникът се изправи бавно и внимателно събра торбите си. Когато посегна за жезъла си, онзи го сграбчи за рамото.

— Не ме докосвай! — изсъска Райстлин и се дръпна. — Аз съм магьосник!

Таласъмът се поколеба и погледна началника си.

— Хванете го! — изрева Тоде, но за всеки случай се скри зад един огромен таласъм. — Отведете го с останалите! Ако всеки с червена роба беше магьосник, земята щеше да е населена само със зайци! Ако не иска да дойде доброволно, смажете го!

— Аз така и така ще го размажа — изкряска таласъмът и насочи острието на пиката си към гърлото на Райстлин.

Танис хвана Карамон и прошепна:

— Брат ти може сам да се погрижи за себе си.

Райстлин вдигна ръце с разперени пръсти, сякаш се предаваше. Внезапно изговори: „Калип, каран, тобанис-кар!“, и насочи пръсти към таласъма. От тях излетяха стрели с ослепително бяла светлина и се забиха в гърдите на съществото. То падна и се загърчи на пода.

Помещението се изпълни с миризма на изгоряла плът и коса, а останалите таласъми изръмжаха, готови да скочат върху Райстлин.

— Не го убивайте, тъпаци! — извика Тоде, все още криейки се зад огромния таласъм. — Чувал съм, че Господарят Верминаард плаща луди пари за магьосници, но не дава и пукната пара за кендери. Само за езиците им! Направи го още веднъж и той ще умре!

— Защо реши, че този кендер ме интересува? — процеди през зъби Райстлин.

В помещението се възцари пълна тишина. Танис се обля в студена пот. Райстлин определено знаеше как да се погрижи за себе си, дяволите го взели!

Фюмастърът също не очакваше такъв отговор и затова не можа да реши какво да стори. Той изгледа Райстлин едва ли не умоляващо.

— Ще дойда доброволно — прошепна магьосникът с пламнали златни очи. — Само не ме докосвайте.