Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 152

— Не знам — въздъхна Танис и разтри очи. — Според мен, най-добре е да се доберем до Куалинести.

Отегчен от разговора, Таселхоф се прозя и се облегна на стола. За него нямаше никакво значение накъде щяха да тръгнат. Той огледа хана с интерес и изпита непреодолимо желание да отиде да види изгорялата кухня, но още преди да влязат, Танис го беше предупредил да не си търси белята. Така че се задоволи с изучаване на другите посетители.

Веднага забеляза, че закачуленият странник ги наблюдава внимателно, защото приятелите му спореха разгорещено. Когато Танис извиси глас и думата „Куалинести“ отново отекна във въздуха, непознатият остави рязко халбата си. Тас тъкмо се канеше да предупреди полуелфа, когато Тика излезе от кухнята и сервира вечерята на драконяните, умело избягвайки похотливите им ръце. След това дойде при тях.

— Може ли още малко картофи? — попита Карамон.

— Разбира се — усмихна му се тя и отнесе празната тенджера. Карамон долови погледа на Райстлин, изчерви се и започна да си играе с вилицата.

— В Куалинести… — повтори Танис, спорейки със Стърм, който настояваше да се отправят на север.

Тас видя, че непознатият става и тръгва към тях.

— Хей, имаме си компания — опита се да привлече вниманието им кендерът.

Разговорът секна. Всички впериха поглед в чиниите си, но усещаха приближаването му. Танис се прокле, че не го беше забелязал по-рано.

Драконяните също го бяха видели. В момента, когато минаваше покрай тяхната маса, някой изпъна люспестия си крак. Странникът се спъна и се стовари върху съседната маса. Последва бурен смях, но един от тях успя да зърне лицето на чужденеца.

— Елф! — извика той и свали качулката му.

Всички посетители видяха очите с формата на бадем, заострените уши и изящните, но мъжествени елфски черти.

— Оставете ме! — елфът се изправи с вдигнати ръце. — Исках само да разменя няколко думи с тези пътешественици.

— Ще си общуваш с Фюмастър Тоде — изръмжа драконянинът, сграбчи го за яката и го притисна към барплота. Останалите гръмко се разсмяха.

Тика, понесла тенджерата към кухнята, се блъсна в драконянина.

— Престанете — изкрещя тя и го дръпна за ръката. — Оставете го на мира. Той ми е клиент и си плаща също като вас.

— Не си пъхай носа където не ти е работата, момиче! — Драконянинът я избута и удари елфа по лицето. Ноктите раздраха кожата му и от раните рукна кръв. Той се надигна, залитайки, и разтърси замаяно глава.

— Убийте го! — обади се един от бежанците.

— Сега ще му извадя гнусните очи! — извика драконянинът и посегна към меча си.

— Това не може да продължава повече! — Стърм се втурна към елфа, а останалите го последваха.

Ситуацията беше безнадеждна, защото бяха твърде далеч от мястото на събитията, но в този момент Тика стовари тежката чугунена тенджера върху драконянина с див и яростен вик. Главата му издрънча глухо, той обърна очи и се свлече на пода. Останалите двама се хвърлиха към момичето, но през това време елфът вече бе извадил нож. Стърм стигна до драконяните и повали единия с плоското на меча си. Карамон сграбчи другия и го метна през бара.