Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 148

— Загасете пожара! — изкрещя Отик.

— Кухнята! — Рия, готвачката, изхвърча с писък. Част от дрехите й горяха, а зад гърба й се издигаше плътна огнена стена. Тика грабна от бара халба с бира и я изля върху гърба й, след което я поля отвсякъде. Готвачката се свлече на един стол и зарева истерично.

— Бързо навън! Всичко гори! — изкрещя някой.

Хедерик бе един от първите, които стигнаха до вратата. Той излезе на площадката пред хана, сграбчи парапета и погледна на север — гората беше обхваната от пламъци, а под дърветата маршируваха стотици същества. Зловещата светлина огряваше разперените им криле — наземните наемници на драконите. Теократът наблюдаваше с ужас нахлуващите в града челни редици и знаеше, че ги следват хиляди. А след тях щяха да долетят създания, излезли от приказките за деца.

Дракони!

В огненото небе прелетяха пет дракона. Единият рязко се снижи, последва го втори, трети… Всички заедно облъхнаха с огнения си дъх малкото градче. Непрогледен мрак отново обгърна всичко. Воините не можеха да се бият с тях, защото не виждаха нито накъде да насочват стрелите си, нито къде да удрят с мечовете си.

Тика помнеше съвсем смътно останалата част от вечерта. Непрекъснато си повтаряше, че трябва да се махне от горящия хан, но той бе като неин дом, тук се чувстваше в безопасност и остана, въпреки жегата, която изгаряше дробовете й. В момента, когато пламъците обхванаха общото помещение, кухнята се сгромоляса на земята. Отик и барманките гасяха пламъците с бира и накрая, когато потушиха пожара, той се свлече в един ъгъл и зарида.

Тика изпрати едно от момичетата да се погрижи за него и започна да превързва пострадалите. Това продължи часове, но през цялото време съзнателно не поглеждаше през прозорците и се мъчеше да не слуша писъците, съпровождащи смъртта и разрухата отвън.

Изведнъж осъзна, че ранените просто нямаха край, а по пода лежаха повече хора, отколкото, когато ханът бе нападнат. Тя вдигна замаяно глава и видя, че непрекъснато прииждат още — жени, подкрепящи мъжете си, мъже, които носеха на ръце жените си, майки с умиращите си деца.

— Какво става? — попита Тика един Търсач, който притискаше пронизаната си със стрела ръка, а зад него се блъскаха още хора. — Защо всички идват тук?

Стражът я изгледа с отнесен поглед, пълен с болка.

— Единствено ханът е оцелял. Всичко гори. Всичко…

— Не! — Тика изпадна в шок и коленете й омекнаха. Изведнъж стражът припадна и тя се насили да запази самообладание. Последното, което видя, докато го влачеше, бе застаналият на вратата Хедерик, който се взираше навън. Пламъците се отразяваха в празните му очи, а по изцапаното му със сажди лице се стичаха сълзи.

— Станала е грешка — прошепна той и закърши ръце. — Ужасна грешка.

Това се бе случило преди една седмица. Впоследствие се оказа, че освен хана са оцелели и други сгради. Драконяните знаеха кои постройки са им необходими и кои не. Бяха оставили ковачницата на Терос Айрънфелд и големия склад, които открай време се намираха на земята. Всички останали постройки бяха изгорени по заповед на Господаря Верминаард, защото драконяните изпитваха трудности с катеренето по дърветата. Едно от огромните червени чудовища заби нокти в хана и го вдигна във въздуха. Драконяните приветстваха възторжено дракона, когато го пусна недотам нежно върху почернялата трева. Фюмастър Тоде, който сега командваше града, заповяда на Отик веднага да ремонтира хана. Драконяните имаха една голяма слабост — обичаха да пият силни питиета. „Последен дом“ отвори за посетители само три дни след нападението над града.