Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 149

— Вече ми е по-добре — промълви Тика по-скоро на себе си, отколкото на Отик. Изправи се, избърса очите си и си издуха носа в престилката. — Не съм плакала от онази нощ и никога вече няма да плача! — закле се тя и стана от масата.

Отик не разбра какво мърмори, но й бе признателен, че се бе взела в ръце. Той побърза да мине зад бара.

— Май е време да отваряме — каза с изкуствено приповдигнат тон. — Днес може да имаме доста добър ден.

— Как можеш да вземаш парите им! — избухна Тика. Отик се изплаши, че отново ще се разреве, и я изгледа умоляващо.

— Парите са си пари. По-добре с тях, отколкото без.

— Пфу! — изсумтя Тика, кръстосвайки гневно помещението, а червеникавите й къдрици се люлееха при всяка крачка. Отик отстъпи назад, тъй като познаваше характера й, но това не му помогна. Тя го притисна в ъгъла и забоде пръст в шкембето му. — Как можеш да се смееш на тъпите им шеги и да търчиш при всеки техен каприз? Мразя вонята им! Мразя похотливите им усмивчици и гадните им люспести ръце, които ме опипват! Някой ден ще…

— Тика, моля те! Имай малко милост към мен. Твърде стар съм, за да отида в мините! Ами ти? Та те щяха да те отвлекат още утре, ако не работеше тук. Моля те, дръж се прилично и бъди добро момиче!

Тя прехапа устни от гняв и безсилие. Знаеше, че е прав. Рискуваше да бъде отведена във фургоните за роби, които кръстосваха града всеки ден. Но имаше и по-лошо — разгневените драконяни убиваха бързо и безмилостно.

В този миг вратата се отвори и вътре нахълтаха шестима драконяни. Единият дръпна от вратата табелката ЗАТВОРЕНО и я хвърли в ъгъла на помещението.

— Отворено е — заяви той и се настани на един стол.

— Да, прав сте — усмихна се немощно Отик. — Тика…

— Виждам — отвърна тя с празен поглед.

Глава 2

Чужденецът.

Пленени!

Тази вечер посетителите на хана бяха най-разнообразни. Сега преобладаваха драконяните, въпреки че и малцината стари обитатели на Солас се отбиваха за по едно питие. Но те избягваха да се застояват, тъй като компанията им бе неприятна, а спомените от миналото — непоносими.

Днес бяха дошли три дрипави човешки същества от севера и група таласъми, които не сваляха враждебни погледи от драконяните. Отначало бяха на страната на Господаря Верминаард, но сега убиваха и измъчваха за собствено удоволствие. В ъгъла се бяха сврели неколцина жители на Солас. Теократа Хедерик го нямаше на обичайното му място. Господарят Верминаард го възнагради за вярната му служба — изпрати го още с първата група роби в мините.

Малко преди да се смрачи напълно, в хана влезе някакъв чужденец и седна в тъмния ъгъл до вратата. Тика не успя да го разгледа добре — беше увит в множество дрехи, а качулката му бе спусната ниско над очите. Изглеждаше много уморен, защото се свлече на стола моментално.