Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 150

— Какво ще желаете? — попита тя. Мъжът наведе глава и подръпна качулката си още по-ниско.

— Нищо, благодаря — отвърна тихо и с акцент. — Може ли просто да поседя и да си почина? Освен това имам среща с един човек.

— Какво ще кажете за чаша бира, докато чакате? — усмихна се Тика.

Той я погледна и черните му очи проблеснаха изпод качулката.

— Добре. Стига да не си навлечете неприятности.

Тика се отправи към бара. Докато точеше бирата, чу, че влизат още посетители.

— Една секунда — извика тя, тъй като в момента не можеше да се обърне. — Седнете някъде. Ей сега идвам. — След малко хвърли през рамо един поглед към новодошлите и едва не изпусна халбата. Сърцето й заби лудо в гърдите, но успя да запази самообладание. Не трябваше да ги издава!

Единият от тях понечи да каже нещо, но Тика го изгледа намръщено и поклати глава. Новодошлите минаха покрай драконяните, насядали в средата на помещението, които ги огледаха с голям интерес.

Бяха петима мъже, жена, джудже и кендер. Единият от мъжете бе необикновено висок, другият — необикновено едър, а третият кашляше много лошо и се подпираше на някаква странна тояга. Жената бе увита в кожи от глава до пети и беше хванала под ръка високия мъж. Всички изглеждаха изтощени и тъжни. Групата прекоси помещението и седна на една маса в най-далечния ъгъл на хана.

— Пак тези скапани бежанци — изсумтя един драконянин. — Но човеците изглеждат здрави, а за джуджетата съм чувал, че издържат на работа. Чудя се защо още не са ги прибрали?

— Ще ги приберат веднага щом Фюмастърът ги види.

— Дали да не се погрижим за тях още сега? — подметна трети и се втренчи в чужденците.

— Тцъ, в момента сме в почивка, а и без това няма къде да избягат.

Другарите му се разсмяха гръмко и отново се заеха с питиетата си. Пред всеки от тях имаше вече по няколко празни чаши.

Тика занесе бирата па непознатия и и побърза да отиде при новодошлите.

— Какво ще обичате? — запита хладно.

Високият брадат мъж й отвърна с дрезгав глас:

— Бира и храна, а за него вино — исполинът кимна към мъжа, който не спираше да кашля.

— По-добре гореща вода — прошепна той.

Тика кимна и по навик се запъти към мястото, където преди се намираше кухнята. След това си спомни, че вече че съществува, и тръгна към импровизираната кухня, построена на от таласъмите по заповед на драконяните. Влезе вътре и за огромна изненада на готвачката взе цялата тенджера с пикантни картофи и я отнесе.

— Много бири и канче гореща вода! — викна на една от барманките. Беше благодарна, че тази вечер Отик си отиде по-рано. — Итрум, поеми онази маса. — Тя кимна в посока на таласъмите и побърза да отиде при чужденците. Остави тенджерата на масата им и погледна към драконяните. Видя, че за заети с пиенето си, прегърна огромния мъж и му лепна такава целувка, че той се изчерви.