Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 147

И тогава дойде нощта на драконите.

Същата вечер ханът беше препълнен, защото бе единственото място, където хората се събираха, за да забравят за страшните слухове, които идваха от север. Огънят в камината бумтеше, бирата беше силна и в изобилие, а гозбите — вкусни. Въпреки това външният свят намираше начин да проникне и тук.

Но думите на Хедерик успокояваха страха им.

— Ние не сме като онези нещастни глупаци на север, които се осмелиха да оспорят могъществото на господаря на драконите — извика той, възкачил се на един стол. — Господарят Верминаард лично увери Съвета на Висшите Търсачи в Хейвън, че иска единствено мир и позволение армиите му само да преминат през нашия град, за да завладеят земите на елфите на юг. Аз му пожелавам успех!

Хедерик прекъсна речта си, за да приеме аплодисментите и одобрителните възклицания.

— Твърде дълго търпяхме елфите в Куалинести. Нека Верминаард ги прогони в чак в Силваност — там, откъдето са дошли! Дори се надявам някои от по-младите ни поданици да се присъединят към армиите на великия господар. Аз лично съм се срещал с него! Той е истински посветен! Виждал съм чудесата, които прави! Под неговото ръководство ще навлезем в нова епоха! Веднъж завинаги ще изгоним от земите си елфите, джуджетата и другите чужденци. Ще…

Точно тогава се разнесе грохот като от бурни океански вълни. В хана се възцари тишина. Всички млъкнаха, чудейки се какъв е този шум. Раздразнен, че нещо друго е приковало вниманието на публиката, Хедерик се огледа. Грохотът ставаше все по-силен и по-силен. Изведнъж ханът се оказа обвит в плътен и непрогледен мрак. Чуха се писъци. Хората се скупчиха по прозорците.

— Да слезем и да видим какво става — предложи някой. — Толкова е тъмно, че не виждам дори звездите — обади се друг.

И тогава мракът се разпръсна.

Около хана избухнаха пламъци. Топлинната вълна удари постройката с такава сила, че пръсна прозорците и обсипа посетителите със стъкла. Могъщото валеново дърво, което досега нито една буря не бе успяла да разклати, се разлюля и ханът се килна на една страна. Масите се преобърнаха, а скамейките се плъзнаха по пода и се удариха в стената. Хедерик изгуби равновесие и падна от стола. Въглените от огнището се пръснаха, а по масите се разля горящо масло от лампите.

Внезапно се извиси писък, който заглуши всички останали звуци. Писък, изпълнен с омраза и жестокост. Ханът бе пометен от огнена вълна.

Тика изтърва таблата на пода и се хвана за бара, за да не падне. Хората крещяха — едни от ужас, други от болка.

Солас гореше!

През счупените прозорци нахлуха черни облаци дим. Помещението се изпълни с мирис на горящо дърво и на нещо много по-ужасно — специфичната миризма на горяща плът. Тика се разкашля и видя, че клоните на валеновото дърво са обхванати от пламъци. Звукът на пукащи клони се смеси с писъците на ранените.