Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 14

— Между другото, Танис — тя бръкна в джоба си и извади някакъв предмет, — това пристигна днес за теб. При много странни обстоятелства.

Танис се намръщи и го взе. Представляваше резбована кутия от черно полирано дърво. Той вдигна внимателно капака вътре имаше малък свитък. Сърцето му се сви при вида на плътните, черни ръкописни букви.

— От Китиара е — промълви с напрегнат, неестествен глас.

— Няма да дойде.

Настъпи мълчание.

— Значи така… — обади се накрая Флинт. — Кръгът се разкъса и клетвата е нарушена. Лошо предзнаменование. — Той поклати глава. — Много лошо.

Глава 3

Рицарят от Соламния.

Събирането на стареца.

Райстлин се приведе към брат си, двамата се спогледаха и сякаш се разбраха без думи. В моменти на опасност и тревоги връзката между близнаците ставаше съвсем явна. Китиара бе по-голямата им сестра.

— Китиара не би нарушила клетвата, нещо по-силно от нея я е възпрепятствало — предположи Райстлин.

— Какво пише? — попита Карамон. Танис облиза пресъхналите си устни.

— Възпрепятствана е заради задължения към новия си господар. Изпраща на всички извиненията си, най-добри пожелания и много обич… — Полуелфът усети стягане в гърлото, закашля се, но след малко продължи: — Много обич на братята си и… — Замлъкна и обърна свитъка. — Това е.

— И на кого? — попита любопитно Таселхоф, но забеляза, че Флинт разглежда усърдно обувките си, а Танис се е изчервил. — О! — промърмори той и се почувства неловко.

— Имате ли понятие кой е този нов господар? — обърна се полуелфът към близнаците.

— Не знам какво й е хрумнало — сви хилавите си рамене Райстлин. — За последен път я видях тук в хана преди пет години. Канеше се да заминава на север със Стърм. Оттогава не сме чували нищо за нея. Колкото до новия господар, поне ми става ясно защо е нарушила клетвата. Преминала е под негово подчинение. В крайна сметка тя е воин.

— Да — призна Танис, сгъна свитъка, пъхна го обратно в кутията и вдигна поглед към Тика. — Казваш, че е пристигнало при странни обстоятелства. Разкажи ми.

— Донесе го един мъж днес, малко преди обед. Не можах да видя лицето му. Говореше със странен акцент и ми каза: „Предайте това на Танис Полуелфа.“ Аз му отговорих, че не си тук и че не съм те виждала от няколко години. „Ще дойде“, увери, ме той, след което излезе. — Тика сви рамене. — Това е. Ей онзи старец там го видя. — Тя посочи възрастния човек, който седеше на стола пред огнището. — Попитай го дали не е забелязал нещо повече.

Танис се обърна и погледа стареца, който разказваше приказка на някакво момче със сънливи очи. Флинт го докосна по ръката.

— Виждам един, който ще ти каже повече.

— Стърм? — изрече с надежда Танис и се извърна към вратата.

Всички се обърнаха натам, освен. Райстлин, който побърза да се скрие в сянката.

На вратата стоеше висока фигура, облечена в пълно бойно снаряжение и верига на нагръдника — символ на Ордена на Розата. Много хора също се извърнаха намръщени към вратата.

Мъжът беше соламнийски рицар, а те напоследък не се ползваха с добро име на север. Слуховете за тяхната поквара бяха дошли дори тук, толкова на юг. Онези, които познаха дългогодишния жител на Солас, само свиха рамене и се заеха с питиетата си. Но другите, които не го познаха, продължиха да го гледат. В тези мирни времена рицар в пълно бойно снаряжение не бе обичайна гледка. Още по-странни бяха доспехите му, напомнящи за времето на Катаклизма!