Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 13

— Достатъчно, братле! — изплющя като камшик тихият глас на Райстлин. Младият магьосник присви златните си очи и стисна юмруци.

Карамон се сепна, надигна халбата си и хвърли нервен поглед към брат си. Отношенията между близнаците очевидно бяха напрегнати.

Райстлин си пое дъх и продължи:

— Когато дойдох в съзнание, кожата ми беше придобила този цвят — като белег за преживяното страдание. Тялото и здравето ми са увредени непоправимо. И очите ми! Гледам през зеници като пясъчни часовници и затова виждам времето и начина, по който засяга нещата. Дори сега, когато гледам теб, Танис, виждам как умираш бавно, минута след минута. По същия начин виждам и всяко друго живо същество.

Тънката му хищна ръка хвана тази на Танис и той потръпна от леденото докосване. Понечи да се отдръпне, но златните очи и студената ръка го приковаха.

Магьосникът се наведе към него.

— Но сега притежавам сила! Пар-Салиан ми каза, че ще дойде ден, когато тя ще промени света! А освен това имам и Жезъла на Магиус.

Танис погледна ствола на валеновото дърво, където Райстлин беше подпрял жезъла си. Той представляваше най-обикновена дървена тояга, на върха на която проблясваше ярко кристално кълбо, вградено в нещо, подобно на златен драконов нокът.

— Струваше ли си?

Райстлин го изгледа и устните му се разтегнаха в карикатурно подобие на усмивка. Той се отдръпна от Танис и положи ръце в скута на робата си.

— Естествено! — изсъска. — Силата е онова, което отдавна търся и продължавам да търся. — Облегна, се назад и слабата му фигура потъна в дълбоката сянка. Само златните му очи проблясваха от пламъците на огнището.

— Бира! — извика Флинт, прочисти гърло и облиза устни, сякаш бе вкусил нещо неприятно. — Къде изчезна този кендер? Надявам се, че не е откраднал сервитьорката…

— Ето ни… — изписка весело Тас. След него пристъпваше младо и високо червенокосо момиче, което носеше поднос с халби. Карамон се ухили и избоботи:

— Танис, Флинт, познайте кое е това момиче! Ако отгатнете, черпя.

Полуелфът използва възможността да разсее съзнанието си от мрачния разказ и се загледа в засмяната девойка. Около лицето й се виеха червени къдрици, зелените и очи гледаха приветливо, а носът и бузите й бяха обсипани с лунички.

— Предавам се. За нас, елфите, хората се променят толкова бързо, че губим нишката. Аз съм на сто и две години, но не изглеждам на повече от трийсет. Тази млада дама трябва да е била дете, когато заминахме.

— Бях на четиринайсет — засмя се момичето и постави таблата на масата. — Карамон казваше, че съм била толкова грозна, та баща ми трябвало да плати на някой, за да се ожени за мен.

— Тика! — Флинт удари с юмрук по масата. — Ти черпиш, дебелако! — И размаха пръст към Карамон.

— Не е честно! — разсмя се гигантът. — Тя ви подсказа.

— Е, баща ти явно не е бил прав — изрече с усмивка Танис.

— Пребродил съм немалко места, но ти си едно от най-красивите момичета, които съм виждал в Крин.

Тика се изчерви от удоволствие, но след това лицето й помръкна.