Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 15

Стърм прие погледите като почитания, дължими на ранга му. Бавно поглади дебелите си мустаци, които, бидейки от векове запазен символ на рицарите, бяха също толкова архаични като доспехите му. Той носеше атрибутите на соламнийските рицари с неприкрита гордост, но разполагаше с меч и умела ръка, които бяха готови във всеки един момент да я защитят. Въпреки че хората го зяпаха, само един негов поглед бе достатъчен, за да не се чуе нито едно подхилване или язвителна забележка.

Рицарят задържа вратата, за да влязат мъж и жена, увити от глава до пети в кожени дрехи. Жената му благодари и той се поклони любезно по старомоден маниер, който съвременният свят отдавна беше забравил.

— Виж го, моля ти се! — Карамон поклати възхитено глава. — Галантният рицар кавалерства на дамата. Чудя се къде ли ги е намерил тези двамата.

— Варвари от Равнините — каза Тас, качи се на един стол и размаха ръце за поздрав. — Това е облеклото на племето Кве-шу.

Двамата варвари явно отклониха поканата му, защото той отново се поклони, след което преминаха покрай бара с такава гордост и достойнство, сякаш пристъпваше пред самия крал. Стърм се приближи първо до Танис, протегна ръце и двамата се прегърнаха. След това се отдръпнаха и се огледаха.

„Не се е променил, помисли си Танис, с изключение на увеличилите се бръчки около тъжните очи и белите косми в кестенявата, коса.“ Времето беше оставило следи и върху бронята му, чиито вдлъбнатини се бяха умножили. Но гъстите рицарски мустаци — неговата гордост и отрада — бяха все така дълги и загладени, а очите му все така грейваха, когато видеше приятелите си.

— Я, ти си брадясал — изрече развеселен Стърм, след което се обърна, за да поздрави Карамон и Флинт.

Таселхоф изчезна към бара, за да поръча още бира, тъй като Тика беше заета да обслужва множащата се тълпа.

— Здравей, рицарю — прошепна Райстлин от ъгъла си.

Лицето на Стърм придоби тържествен израз и той се обърна, за да поздрави другия близнак. В това време магьосникът отметна качулката и изложи лицето си на светлината. Стърм бе твърде добре възпитан, за да си позволи дори възклицание, но очите му се разшириха. Танис усети, че младият магьосник изпитваше перверзно удоволствие, когато приятелите му се сконфузваха.

— Да ти донеса ли нещо, Райстлин?

— Не, благодаря — отвърна той и отново се отдръпна в сянката.

— Не хапва почти нищо — изрече разтревожено Карамон. — Понякога си мисля, че се храни с въздух.

— Има такива растения — потвърди Таселхоф, който се върна с бирата на Стърм. — Виждал съм ги. Те са висящи, а корените им черпят храна и вода от атмосферата.

— Сериозно? — Карамон го изгледа учудено.

— Големи идиоти сте — изрече отвратено Флинт. — Е, всички сме тук. Нещо ново?