Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 132

— Провери колко е дълбоко — предупреди Танис кендера, който тъкмо се канеше да скочи от стълбата. Тас се задържа на последното стъпало и спусна хупака си във водата.

— Половин метър — зарадва се кендерът и скочи във водата, след което го погледна въпросително.

— На юг — посочи Танис.

Таселхоф вдигна хупака във въздуха и се остави на течението да го отнесе.

— Какво става с фойерверките? — попита Стърм и гласът му отекна в тунела.

Танис също се чудеше какво става.

— Тук долу сигурно не се чува — отвърна той, молейки се да не греши.

— Райстлин ще се оправи, не го мисли — добави Карамон.

— Танис! — Таселхоф се обърна и налетя на полуелфа. — Тук има нещо! Напипах го с крак.

— Продължавай и се надявай да не е гладно…

Пламъците на факлите хвърляха странни сенки и отблясъци по стените на тунела. На няколко пъти Танис помисли, че нещо го напада, но се оказваше или сянката на шлема на Карамон, или хупакът на Тас.

Тунелът продължи на юг още осемдесет метра и след това зави на изток. Спряха. В далечния край на източното разклонение проблясваше бледа светлина. Според Бупу това беше леговището на дракона.

— Изгасете факлите! — прошепна Танис и потопи своята във водата.

Кендерът продължи напред, а Танис следваше червения му силует, видим единствено за елфското му зрение. Зад него Флинт мърмореше колко вредна била водата за ревматизма му.

— Тихо! — прошепна полуелфът, когато наближиха светлината.

Стигнаха до тясна стълба, която водеше нагоре към масивен железен капак.

— Едва ли някой си е направил труда да заключва капаците по подовете — прошепна Тас в ухото на Танис, — но се обзалагам, че ще го отворя, ако е заключен.

Танис кимна, но не спомена, че Бупу също е отваряла капака. За кендерите изкуството да се справят с ключалки бе точно такава гордост, каквато бяха мустаците за Стърм. Полуелфът се изкатери по стълбата.

Още не чувам нищо отвън — измърмори рицарят.

— Шшт! — прекъсна го рязко Карамон.

Ключалката на капака беше съвсем проста и Таселхоф се справи с нея за секунди, след което вдигна капака и провря глава, за да надникне горе. Връхлетя го мрак — толкова плътен и непрогледен, че едва не изпусна капака. Той побърза да го пусне излезе по стълбата, където се сблъска с Танис.

— Тас? — сграбчи го полуелфът. — Ти ли си? Нищо не виждам. Какво става?

— Не знам. Изведнъж стана много тъмно.

— Как така не виждаш? — прошепна Стърм на Танис. — Какво става с елфската ти дарба?

— Няма я! Изчезна! Също като в Черната гора и край кладенеца…

Всички замълчаха. Чуваше се само дишането им и плискането на водата. Драконът беше там горе. И ги очакваше.

Глава 21

Жертвоприношението.

Втората смърт на града.

Отчаяние, по-черно от мрака, заслепи Танис. Планът беше негов и той бе единственият им шанс да се измъкнат оттук живи. Внимателно обмислиха всяка стъпка — трябваше да сработи!

— Какво ли е станало? Райстлин? Можеше ли да ги е предал? Не! Той стисна юмруци. Не, по-дяволите! Магьосникът бе резервиран, неприятен и непонятен, но лоялен и Танис би се заклел в това. Къде беше Райстлин? Навярно бе мъртъв. Не че имаше някакво значение. Всички щяха да умрат.