Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 130

— Добре, Райст. Не се притеснявай, ще я намеря.

— Разбрахме се, нали? — прошепна Райстлин, когато кашлицата премина. Сви се отново в ъгъла и затвори очи. — Сега ме остави да си почина. Трябва да съм готов.

Карамон се изправи, погледна още веднъж брат си и докато се обръщаше, едва не налетя на Бупу, която беше застанала точно зад него и го гледаше подозрително.

— Какво става? — попита Стърм, когато Карамон се върна при останалите.

Ами, нищо — измърмори воинът и се изчерви виновно. Стърм размени тревожен поглед с полуелфа.

— Какво става, Карамон? — включи се и Танис, пъхна картата в колана си и го изгледа изпитателно. — Нещо не е наред ли?

— Н-не. Нищо. Опитах се да убедя Райстлин да отида с него. Той каза, че съм щял само да му се пречкам.

Полуелфът го гледаше изпитателно. Знаеше, че казва истината, но също така усещаше, че това не бе цялата истини. Карамон с радост би пролял и последната си капка кръв за всеки един от тях, но Танис подозираше, че ако Райстлин му кажеш само една дума, бе предал всички. Гигантът го погледна с безмълвна молба в очите да не го разпитва повече.

— Райстлин е прав, Карамон — каза накрая Танис и го потупа по рамото. — Той ще се оправи. Бупу е с него и после ще го доведе при нас. Просто ще примами дракона извън леговището му, като пусне няколко фойерверки. Докато драконът отиде да види какво става, брат ти вече няма да е там.

— Знам — насили се да се усмихне Карамон. — Пък и вие имате нужда от мен.

— Така е — отвърна сериозно полуелфът. — Готови ли сте всички?

Спътниците се изправиха мълчаливо. Райстлин пристъпи напред, скрил ръце в ръкавите на червената си роба. Магьосникът излъчваше странна и заплашителна аура, породена от вътрешната му сила. Танис се прокашля.

— Броим до петстотин и тръгваме. Според твоята приятелка, Райст, онова „тайно място“ на картата е капак в пода на една сграда наблизо. Оттам тръгва тунел, който минава под целия град и излиза точно под леговището на дракона, близо до мястото, където го видяхме днес. Създай суматоха на площада и се върни тук. Когато се съберем, даваме съкровището на Големия Бълп и изчакваме нощта. Изчезваме веднага щом се стъмни.

— Разбрах — отвърна спокойно Райстлин.

Танис с горчивина си помисли, че много иска да разбере какво става в съзнанието му, но се въздържа от коментар.

— Тръгваме? — попита тревожно Бупу.

— Да, тръгваме — отговори Танис.

Райстлин се измъкна от тъмната уличка и закрачи бързо на юг. Не се виждаше жива душа. Мъглата сякаш бе погълнала всички джуджета. Това го обезпокои, но той не забави крачка. Когато се налагаше, можеше да се придвижва съвсем безшумно.

Молеше се само да не се разкашля. Болката в гърдите му се бе успокоила, след като изпи билковата отвара, чиято рецепта му беше дал самият Пар-Салиан — като извинение за страданията, които бе преживял младият магьосник. Но действието и скоро щеше да премине.

Бупу надничаше изпод полите на робата му и кръглите й черни очи шареха във всички посоки.