Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 134
Маргарет Вайс
— Чувствате ли се предадени? — запита ги небрежно.
— Магьосникът ли ни предаде? Къде е? Вече на теб ли служи? — изрева Стърм и пристъпи напред с изваден меч.
— Стой си на мястото, жалък рицарю. Още една крачка и той никога вече няма да може да прави магии! — Драконът проточи дългата си шия и ги огледа с огненочервените си очи. След това бавно и внимателно вдигна единия си крак. Под него на пиедестала лежеше Райстлин.
— Райст! — изрева Карамон и се хвърли към олтара.
— Върни се, глупако! — проехтя гласа на дракона, който в същото време постави кривия си нокът върху корема на Райстлин. Магьосникът с усилие извърна глава и погледна брат си със странните си златни очи. Направи едва доловим жест с ръка и Карамон застина на място.
Танис видя някакво движение зад олтара. Там между съкровищата се беше сгушила Бупу, която от страх дори не смееше да диша. Точно до нея лежеше магическият жезъл на Райстлин.
— Още една стъпка и ще разпоря това човешко създание точно тук, върху олтара. Лицето на Карамон се наля с кръв. — Пусни го! — изкрещя той. — Ела да се биеш с мен! — Нямам намерение да се бия с който и да е от вас. — Драконът размаха мързеливо крила. Нокътят се заби в плътта на Райстлин и чертите му се изкривиха от болка. Металическата му кожа лъщеше от пот. Той пое дълбоко въздух. — Изобщо не си го помисляй, магьоснико! — изсъска драконът. — Ако не си забравил, с теб говорим на един и същ език. Едно магическо слово и червата на приятелите ти отиват за храна на земеровите!
Райстлин уморено притвори очи, но Танис видя, че юмруците му се свиват и разпускат и разбра, че се подготвя за заклинание — последното в живота му, тъй като в момента, в който го изречеше, драконът щеше да го убие. Но Ривъруайнд можеше да вземе дисковете и заедно със Златна Луна да се измъкнат живи. Танис се приближи до варварина.
— Пак повтарям — продължи драконът, — че нямам намерение да се бия с вас. Не разбирам как сте оцелели досега, но след като вече сте тук, върнете ми онова, което ми бе откраднато. Да, жено от Кве-шу, виждам, че държиш синия кристален жезъл. Донеси ми го.
Танис изсъска на Златна Луна да остане на мястото си, но като погледна мъртвешкибледото й лице, не разбра дали изобщо го беше чула.
— Подчини се! — Драконът сведе заплашително глава. — Подчини се — или магьосникът ще умре. А след него рицарят, полуелфът и така, докато останеш само ти, жено от Кве-шу. Тогава ще ми донесеш жезъла и ще молиш за милост.
Златна Луна сведе глава, внимателно отмести Ривъруайнд от пътя си и нежно прегърна Танис.
— Сбогом, приятелю — каза тя високо, допря бузата си до неговата и прошепна: — Знам какво правя. Ще занеса жезъла на дракона и…
— Не — прекъсна я Танис, — тя така или иначе ще ни убие.
— Чуй ме! — Златна Луна заби нокти в ръката му. — Остани при Ривъруайнд и не му позволявай да ме спре.
— А ако
