Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 117

— Това е стома… — понечи да каже, но плесента беше твърде дебела и скоростта, с която се спусна, заглуши думите му.

Гръмките клетви на Карамон потвърдиха предположението му, че и останалите са се натъкнали на същия проблем. Изведнъж видя пред себе си светлина. Тунелът свършваше, но в какво?

Той си представи как изскача в нищото на двеста метра от земята и няма за какво да се хване. Тръбата свърши и Тас изхвърча от нея с писък.

Райстлин също изскочи и едва не се стовари върху Бупу. Огледа се и в първия момент реши, че е попаднал насред някакъв пожар. В помещението се носеха кълба бял дим. Той отново се разкашля.

— Какво…? — Флинт се показа от тръбата и падна на колене. — Отрова? — попита той и се приближи до Райстлин.

Магьосникът само поклати глава, тъй като не можеше да говори. Бупу го хвана и го задърпа към вратата.

Златна Луна се приземи по корем и едва успя да си поеме въздух. Ривъруайнд се изтърси веднага след нея и замалко да падне отгоре й. Щитът на Карамон излетя с дрънчене. Бронята и дългият меч бяха забавили падането му и той изпълзя от тръбата целият издраскан и покрит с плесен. Докато Танис излезе, всички вече кашляха.

— Какво става, в името на Бездната? — попита той и веднага се разкашля. — Да се махаме оттук. Къде е онова джудже?

Бупу, застанала до вратата заедно с Райстлин, махаше на останалите. Те се изнизаха от помещението и с облекчение вдишаха чистия въздух. Намираха се насред някаква осеяна с развалини улица. Танис се молеше да не се натъкнат на някоя драконянска армия.

— Къде е Тас? — попита разтревожено той.

— Ето ме — кашляйки, се обади кендерът.

Танис се обърна. Таселхоф или това, което трябваше да е Таселхоф, стоеше пред него покрит от глава до пети с бяло лепкаво вещество. Виждаха се само двете му очи, които бързо премигваха.

— Какво става? — попита полуелфът. Досега не беше виждал кендера в такова окаяно състояние.

Таселхоф не отговори, а посочи зад себе си. Танис изтича обезпокоен до полуразрушената врата и надникна вътре.

Белият дим се беше разнесъл и в помещението се виждаше ясно. В ъгъла, точно срещу отвора на тръбата, имаше няколко чувала, два от които се бяха разкъсали и подът наоколо беше застлан с бял прах.

Танис прикри усмивката си и промърмори:

— Брашно.

Глава 19

Разрушеният град.

Големият Бълп Фудж I Велики.

Нощта на Катаклизма бе станала нощ на кошмара за Ксак Тсарот. Когато огнената планина се стоварила върху Крин, земята се беше разцепила. Древният и прекрасен град се плъзнал по скалата и пропаднал в огромна пещера, образувана от нагънатата земя, а хората сметнали, че бил погълнат от Ново море. Но той съществуваше и сградите му, макар и разрушени, бяха накацали навсякъде в пещерата. Онази, в която се бяха приземили, навярно някога е била работилница за хляб и буквално висеше от носа на скалата. Подземните води обливаха скалата и се лискаха между развалините.

Танис проследи пътя на водата. Тя се стичаше между къщи и постройки, в които някога бяха живели и работили хора. След свличането сградите от двете страни на улиците се бяха наклонили една към друга и образуваха нещо като арки от полуразпаднал се мрамор. Прозорците и вратите зееха като слепи очи. Не се чуваше нищо освен плискането на водата. Въздухът беше тежък и застоял и навяваше мрачни мисли. И макар тук да бе по-топло, отколкото горе, мрачната атмосфера смразяваше кръвта. Всички мълчаха. Измиха се от плесента, а Тас и от брашното, и попълниха запасите си от вода. Карамон и Стърм претърсиха околността, но не срещнаха драконяни. Починаха малко и отново тръгнаха след Бупу, която ги водеше под арките от наклонени сгради. Накрая стигнаха до някакъв площад, където потоците вода, течаща по улиците, се събираха в широка река, която отиваше в западна посока.