Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 115

— Чакайте! — намеси се Златна Луна и хвана Танис за ръката. — Погледни я!

Той се обърна и видя как Бупу извади от торбата на рамото си нещо безформено, пристъпи към стената, размаха предмета пред каменната плоча и измърмори няколко думи. Стената се разклати и след секунди пред тях се показа тъмен проход.

Спътниците се спогледаха тревожно.

— Нямаме избор — каза Танис. Трополенето на драконянските крака се чуваше все по-ясно откъм коридора. — Райстлин, светлина!

Магьосникът изрече някакви слова и кристалът на жезъла грейна. Той, Бупу и Танис навлязоха в прохода. Останалите ги последваха и тайната врата се затвори след тях. Озоваха се в неголямо помещение с гравюри по стените, които бяха така покрити с плесен, че почти не се виждаха. Групата остана неподвижна и изчака драконяните да отминат.

— Сигурно са чули врявата и сега ще претърсят всичко наоколо — прошепна Стърм.

— Знам как слиза долу — успокои го Бупу. — Не притеснявай.

— Как отвори вратата, малката? — полюбопитства Райстлин и коленичи до нея.

— Магия — отвърна плахо тя и протегна ръка. В мърлявата й длан лежеше мъртъв плъх, оголил зъби във вечна гримаса. Райстлин повдигна вежди, но Таселхоф докосна ръката му.

— Не е магия, Райст — прошепна той. — На пода просто има тайна ключалка. Видях я, когато се обърна към вратата и започна магическите си шашмалогии. Това нещо се задвижва, когато ключалката се настъпи. — Кендерът се разхили. — Сигурно я е намерила случайно, докато е разнасяла тази гадост. Бупу го изгледа невинно.

— Магия! — заяви и погали нежно плъха, след което го прибра в торбата си. — Хайде, идвате.

Тя ги поведе на север през полуразрушени и обрасли с плесен помещения. Накрая спря в някаква стая, пълна с парчета от камъни. Таванът се бе свлякъл почти напълно и подът беше осеян с изпочупената облицовка. Джуджето се обърна и посочи нещо в североизточния ъгъл на помещението.

— Слизате!

Танис и Райстлин отидоха да видят за какво става въпрос. Откриха широка тръба, около метър и половина, чийто край стърчеше над осеяния с боклуци под. Магьосникът пъхна жезъла си вътре и надникна.

— Хайде, тръгвате! — Бупу настойчиво задърпа ръкава му. — Шефове не могат намери.

— Сигурно е права — каза Танис. — Няма как да се пъхнат вътре заради крилете си.

— Тук изобщо не можеш да извадиш меч — намръщи се Стърм. — Не ми харесва…

Изведнъж всички се умълчаха. Скърцането на колелото се чу съвсем ясно. Спогледаха се.

— Аз съм пръв! — ухили се Таселхоф, пъхна глава в тръбата и запълзя навътре.

— Сигурен ли си, че ще мога да мина? — Карамон изгледа отвора със съмнение.

— Не бой се — успокои го Танис. — Така е плесенясало, че ще се провреш като намазано с лой прасе.

Шегата не намали недоверието па воина. Той продължи да гледа мрачно отвора, дори и когато Райстлин, воден от Бупу, прибра полите па робата си и влезе вътре, осветявайки прохода с жезъла си. Последва го Флинт, а след него и Златна Луна, която сбърчи гнусливо нос, когато ръцете й затънаха в дебелата плесен. Ривъруайнд се пъхна след тях.