Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 116

— Това е лудост! Надявам се, че ти е ясно! — измърмори отвратен Стърм.

Танис не му отговори и потупа Карамон по гърба.

— Ти си — каза той и се заслуша в скърцането на колелото, което се въртеше все по-бързо.

Воинът изръмжа, коленичи на четири крака и пропълзя в отвора, но дръжката на меча му се закачи в ръба и той се върна, за да го оправи. Пое отново, но този път заседна задникът му. Танис постави крака си върху въпросната част и го бутна с всичка сила.

— Наведи се!

Карамон се плъзна като мокър парцал по тръбата. Мечът му чегърташе по стените й със звук, от който зъбите на Танис изтръпнаха. После се хвана за ръба на тръбата и се обърна с краката напред. Преди да продължи, вдигна глава към Стърм, който беше останал последен.

— Приключихме със здравия разум в момента, в който избягахме през кухнята на „Последен дом“.

— Прав си — съгласи се с въздишка рицарят.

Таселхоф, очарован от поредното приключение, видя в края на тръбата някакви тъмни фигури.

— Райстлин! — прошепна той. — Нещо се качва нагоре към нас.

— Към нас ли? — попита магьосникът, но се задави и се разкашля. Опита се да насочи жезъла към края на тръбата, за да види какво става.

Бупу погледна натам и подуши въздуха.

— Гълп-пулфери! — измърмори тя, махна с ръка и им викна: — Връщай се! Връщай се!

— Ние нагоре. Да качим на лифта. Големи шефове побеснели! — извика един.

— Ние надолу. Видим Голям Бълп! — изрече важно Бупу. Джуджетата се оттеглиха с ругатни.

Райстлин не помръдна. Той беше обгърнал гърдите си с ръце, а спазматичната му кашлица раздираше тишината в тясната тръба. Бупу го изгледа разтревожено, пъхна ръка в торбата си, порови малко и извади някакъв предмет. Вдигна го на светлината и въздъхна.

— Не ми трябва това — измърмори разочаровано. Таселхоф видя проблясващия с бледосиньо сияние предмет и побърза да се приближи.

— Какво е това? — попита той, макар да знаеше отговора. Райстлин също се взираше в предмета с големите си блестящи очи. Бупу сви рамене.

— Хубав камък — каза тя с безразличие и продължи да рови в торбата.

— Изумруд! — възкликна Райстлин. Бупу вдигна глава.

— Харесва ти? — попита тя.

— Много! — въздъхна магьосникът.

— Ето ти. — Джуджето тикна скъпоценния камък в ръцете му. След това възкликна доволно, защото бе намерила онова, което търсеше.

Таселхоф се отдръпна погнусен. Беше мъртъв, ужасно мъртъв гущер, вързан за сгърчената опашка с парче оръфана кожена връв. Бупу го подаде на Райстлин.

— Сложи това на врат, лекува кашлица. Магьосникът беше виждал и много по-отвратителни неща, но й благодари любезно и отказа предложеното лекарство, като спомена, че кашлицата му вече е преминала. Тя го зяпна невярващо, но той наистина изглеждаше по-добре — спазъмът беше отминал. Бупу сви рамене и пусна гущера обратно в торбата.

Райстлин огледа изумруда с опитно око, пусна го в един от тайните си джобове и хвърли предупредителен поглед към Таселхоф. Кендерът въздъхна, обърна се и продължи надолу по тръбата.

Стигнаха до едно разклонение и Тас погледна Бупу въпросително. Тя се поколеба и посочи на юг. Кендерът навлезе предпазливо.