Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 119

— И по-неприятни неща съм вършил — заяви Карамон.

— На мен това не ми харесва — казал Флинт. — Но е по-добре, отколкото да се пързаляш по някаква отходна шахта. — Джуджето се хвана за една лиана и внимателно започна да се спуска по нея. — Не е чак толкова лошо — извика то на останалите.

Таселхоф го последва толкова ловко, че Бупу му изръкопляска.

Тя се обърна и погледна Райстлин. Магьосникът й се усмихна покровителствено и застана на ръба на скалата.

— Пветрфал. — Кристалът на жезъла проблесна, Райстлин скочи и изчезна в мъглата.

Бупу изписка и Танис я хвана, уплашен да не се хвърли след кумира си.

— Той е добре — увери я полуелфът и изпита съжаление, като видя неподправената мъка на лицето й. — Магия! Разбиращ ли?

Бупу явно не разбираше, защото го изгледа подозрително, преметна торбата си през рамо, улови една лиана и започна да се спуска. Останалите се канеха да я последват, когато Златна Луна изведнъж каза:

— Не мога.

Ривъруайнд я хвана за ръце и каза нежно:

— Кан-тока. Няма нищо страшно. Нали чу какво каза джуджето? Само не гледай надолу.

Златна Луна поклати глава. Брадичката й трепереше.

— Трябва да има и друг път — заинати се тя. — Нека го потърсим.

— Какво става? — попита Танис. — Трябва да побързаме…

— Тя се бои от високото — обясни Ривъруайнд. Златна Луна го отблъсна от Себе си и изкрещя:

— Как посмя да му кажеш? Той я изгледа хладно.

— Какво като съм му казал? Той не ти е поданик. Какво лошо има в това да знае, че си най-обикновен човек и имаш своите слабости? Тук единственият твой поданик, когото можеш да впечатляваш с постъпките си, Главатарке, съм аз!

Ривъруайнд едва ли щеше да й причини по-голяма болка, дори да я беше ударил. Кръвта се оттегли от лицето й, очите й се разшириха и се вкамениха.

— Моля те, закрепи добре жезъла на гърба ми — обърна се тя към Танис.

— Златна Луна, той не искаше…

— Направи каквото ти казвам! — изрепчи се тя и в сините й очи проблесна опасен пламък.

Танис въздъхна и завърза жезъла на гърба й. Когато го закрепи добре, тя закрачи към ръба на скалата. Стърм скочи и я изпревари.

— Разреши ми да се спусна преди теб. Ако се подхлъзнеш…

— Ако се подхлъзна и падна, ще паднеш и ти. Единственото, което ще постигнем, е да умрем заедно — кресна му тя, наведе се, хвана здраво една лиана и се отблъсна от скалата. Ръцете й се приплъзнаха почти в същата секунда.

Танис затаи дъх, а Стърм се хвърли напред, макар да знаеше, че не може да помогне с нищо. Ривъруайнд стоеше с безизразно лице и не помръдваше. Златна Луна панически започна да се хваща за лианите и листата, докато накрая успя да се задържи, дишайки отчаяно. Притисна лице към листата и затвори очи, за да не гледа ужасяващата височина. Стърм прекрачи ръба и се спусна до нея.

— Остави ме — процеди през зъби Златна Луна. Пое си дълбоко дъх, изгледа Ривъруайнд с унищожителен триумфираш поглед и бавно заслиза надолу.

Стърм продължи да се спуска до нея, без да я изпуска от очи. Танис застана до варварина с намерение да му каже нещо окуражаващо, но се побоя да не навреди още повече, замълча и отиде до ръба. Ривъруайнд го последва мълчаливо.