Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 118

— Покрай реката — посочи тя.

Танис се намръщи, защото чу шум, подобен на тътен от огромен водопад. Но Бупу настояваше, че посоката е вярна и спътниците я последваха, затъвайки от време на време до глезените във водата. Стигнаха до края на улицата и видяха как водата се спускаше надолу към сърцето на древния град.

На оскъдната светлина, която се процеждаше през цепнатините в тавана на пещерата, съзряха, че някои от сградите стояха почти непокътнати, но от други беше останала само купчина камъни. Улиците представляваха реки, които се събираха и се изливаха с грохот в бездната в северната част на града. На няколко метра пред себе си видяха огромната верига на лифта, който превозваше хората нагоре и надолу на височина поне триста метра.

— Къде живее Големият Бълп? — попита Танис, вперил поглед в мъртвия град под краката си.

— Казва, че живеел ей там, в онази сграда в западната част на пещерата — посочи Райстлин.

— А кой обитава онези, ремонтираните, точно под нас?

— Шефове — отвърна Бупу и потрепери.

— Колко шефове?

— Един и още един, и още един. — Тя продължи да брои, но не й стигнаха пръстите. — Двама. Не повече от двама.

— Което означава между двеста и две хиляди — измърмори Стърм. — Как можем да се видим с този Голям Бълп?

— Голям Бълп? — втренчи се в него Бупу. — Голям Бълп, Фудж I, Велики?

— Как да стигнем до него, без да ни хванат шефовете? Вместо отговор тя посочи издигащия се казан с драконяни.

Танис я изгледа неразбиращо и погледна Стърм, който сви рамене. Бупу въздъхна изтощено и се обърна към Райстлин, но тъй като и той очевидно не разбираше нищо, поясни:

— Шефове отиват нагоре. Ние надолу.

Райстлин се загледа в лифта и кимна.

— Драконяните сигурно мислят, че сме останали горе. Ако повечето от тях са там, тук ще е по-безопасно.

— Добре — каза Стърм. — Но как, в името на Ищар, ще слезем? Някои от нас не могат да летят!

Бупу разпери ръце.

— Лиани! — каза тя и като видя, че всички я зяпат недоумяващо, отиде до водопада и посочи надолу.

От ръба като огромни змии се спускаха дебели и здрави лиани. Листата бяха изсъхнали и на места опадали, но самите растения изглеждаха здрави, макар и леко хлъзгави.

Златна Луна, необичайно бледа, отиде до ръба, надникна и побърза да се отдръпне. Височината бе не по-малка от двеста метра и долу имаше някаква неравна улица. Ривъруайнд я прегърна, за да я успокои.