Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 114

— Издърпайте ни! — изкрещя, но в същия момент нещо го удари по главата и той изгуби съзнание.

Райстлин не чу вика му, защото вече се беше заловил на работа.

— Елате, приятели мои — каза меко той и омагьосаните джуджета побързаха да се скупчат около него. — Онези шефове долу искат да ме наранят.

Джуджетата се намръщиха и размахаха юмруци в посока на драконяните.

— Но вие можете да ми помогнете, като ги спрете.

Те го изгледаха невярващо. Наистина, бяха му приятели, но чак пък толкова…

— Всичко, което трябва да сторите — обясни търпеливо Райстлин — е да скочите върху веригата. — Той посочи онази, на която бе закрепен казанът с драконяните.

Лицата на джуджетата грейнаха. Това не беше толкова страшно. Всъщност случваше се непрекъснато, когато пропуснеха да се качат в казана.

— Хайде! — махна с ръка Райстлин.

Всички джуджета, с изключение на Бупу, наскачаха върху веригата с диви крясъци.

Магьосникът изтича към колелото, измъкна магическия си жезъл от зъбите му. То се завъртя под тежестта на джуджетата, отнасяйки драконяните надолу в мъглата. Онези, които тъкмо се канеха да скочат в другия казан, залитнаха и паднаха. Крилете им омекотиха падането, но гневните им крясъци продължиха дълго, примесени с радостната глъч на джуджетата.

Ривъруайнд се наведе и издърпа казана с приятелите си, когато се показа от ръба.

— Добре ли сте? — попита притеснено Златна Луна и помогна на Карамон да излезе.

— Танис е ранен.

— Нищо ми няма — възпротиви се уморено полуелфът и опипа огромната цицина на главата си.

— Няма да можем да слезем оттук! — обади се Стърм, който тъкмо излизаше от казана. — А не можем и да останем. Скоро ще намерят начин да се качат и ще ни нападнат. Трябва да се върнем назад.

— Не! Не си отивай! — Бупу се вкопчи в Райстлин. — Аз знам откъде минава за Голям Бълп! — Тя го задърпа за ръкава и посочи в северна посока. — Добър път! Таен път! Няма шефове — изрече тихо и погали ръката му. — Аз няма дам теб на шефове. Ти хубав.

— Май нямаме избор — каза Танис и направи болезнена гримаса, когато Златна Луна го докосна с жезъла си. Целебната вълна се разля в тялото му и болката утихна. — Ти сам каза, че живеят тук от години.

Флинт изръмжа и поклати глава, но Бупу се запъти по северния коридор, без да му обръща никакво внимание.

— Стойте! Слушайте! — обади се Таселхоф. Всички чуха шума от чаткащи по пода нокти.

— Драконяни! — извика Стърм. — Да се махаме оттук! Предлагам да се върнем обратно на запад.

— Знаех си — изръмжа страховито Флинт. — Това скапано джудже иска да ни натика право в- лапите на тия влечуги!