Читать «Преследваният» онлайн - страница 90

На четвъртия ден от излежаването на затворническата си присъда нещастникът бе пребит до смърт от другаря си по килия, който се бе оказал баща на две невръстни момиченца, изпитващ органическо отвращение към педофили.

От този момент нататък, през трите си години като държавен обвинител, Татяна нито веднъж не бе загубила дело. Носеха се слухове, че бе успяла да вкара в леглото си поне двама съдии, за да издейства осъдителни присъди за абсолютно невинни хора. В правните среди на Москва се разправяха легенди за нея: за изнудване на свидетели със скалъпени компромати; за случаи на унищожени доказателства на защитата, както и за изфабрикувани такива в полза на обвинението; за полицейски тормоз на свидетели, за да дадат показания в определена насока, и за изтръгнати с мъчения самопризнания на обвиняеми. Голицин бе склонен да вярва на всичко това. Татяна Лукина беше една безскрупулна, безсрамна кучка, чиято единствена цел в живота бе да направи кариера независимо на каква цена. Старецът искрено й се възхищаваше.

Татяна притежаваше всичко необходимо: външност, мозък, амбиция и — което бе най-важното — държеше здраво началника на президентската канцелария за тестисите. По тази причина тя можеше да се обръща към Голицин със „Сергей“, „тъпако“ или както й скимнеше. За него тя беше дъщерята, която бе мечтал да има наместо онази грозна повлекана, която му се бе паднала.

— Изчезвай! — излая Голицин на бодигарда, който послушно се измъкна навън. — Всичко е под контрол — продължи самонадеяно намръщен той, този път обръщайки се към Татяна. Пресече стаята и се строполи върху стола в другия край на масата. — Ако не се брои една дребна засечка…

— А, така ли? — попита ехидно тя. — Я кажи да чуем!

— Коневич и хубавата му женичка се измъкнаха.

— Аха. — Гласът й беше леден, без емоции, без истерия. — Би ли ми разправил по-подробно?

Голицин й предаде накратко събитията от последните часове, като изпусна някои нелицеприятни подробности като например собствената си глупост да изпрати Коневич до хотела. Не счете за нужно да спомене и допълнителните триста милиона, които за малко щяха да му паднат в скута и които не бе имал намерение да дели с когото и да било. Когато приключи със силно редактираната версия на случилото се, той додаде:

— Разпоредил съм издирване. Търсим го под дърво и камък. Все някъде ще се появи.

— Ами ако не се появи? — попита тя. Гласът й не изразяваше шок, нито дори лека изненада при този внезапен обрат.